Поведението на Григор Димит­ров по време на финала в Истанбул наис­тина изненада неприятно много хора. Аз бих се вър­нал малко по-назад. Ня­колко дни преди финала той направи изявление, че вече е отминал този пери­од от живота му, в който е искал победата на всякацена. С други думи, се опита да ни каже, че вече е друг човек -помъдрял, по-зрял. Мозъкът му бил хладен. Да, но точно това не видяхме в неделя.

При Григор има вътрешна криза, дискомфорт. Това се дъл­жи на голямата ножица между огромните очаквания и реални­те резултати. Именно тази раз­лика отключва агресията. Като не може да набие себе си, чупи ракетите си. Явно е, че Димит­ров не може да контролира до­ри себе си, какво остава за мачовете. Той си е българин, а емоцията определено е воде­ща на нашите географски ши­рини. Може и на някои това по­ведение да се харесва, но не са много тези хора. Той се опитва да се покаже като го­лям, нахакан мъж, но всъщност ние виждаме тийнейджъра Гри­гор, който не може да се конт­ролира.

Вероятно е осъзнал какво е направил. Веднага след мача се извини на всички, вероятно посъветван и от семейството сии треньорския щаб. Не знам дали тази постъпка ще го про­мени. С него трябва да се ра­боти много и най-вече върху психиката му. Той спортно-тех­ническите качества безспорно ги има. Големите спортисти обаче имат желязна психика, търпение, успяват да изчакат удобния момент. Това е висше­то спортно майсторство.

Григор Димитров трябва да е наясно, че след тази постъпка съперниците му ще го атакуват и провокират, ще се опитат да го извадят от равновесие. Тре­ньорският му щаб най-добре знае какво му трябва в този момент и какво му липсва, но определено е нужно да се работи върху психиката. Трябва да се почне с екзистенциалните въпроси: „Koй съм аз? С какво разполагам? Какво мога да постигна?". Трябва да има осъзнаване, за да не се полу­чава вътрешен крах, разочаро­вание и загуба на контрол.

Красимир Калпаков, психолог