В първия мач от 17-ия кръг на А група Лудогорец разби Бе­рое с 5:0. Разградчани загат­наха, че могат да намерят играта си, с която се превър­наха в хегемон у нас в послед­ните четири кампании. Те не само че стигнаха до трите точки, но и дадоха ясен знак на конкурентите си, че си Връщат силата и апетита за успехи. Нормално е погледите на всички да са вперени В голо­вия хищник Клауди Кешерю, който веднага се приспособи към отбора. И добави класа към моста, изграден през го­дините от Козмин Моци, Све­тослав Дяков и Марселиньо...

В последните мачове обаче голям прогрес бележи Вандер­сон. Нисичкият халф започва да загатва за големите си въ­зможности, при това изпол­зван на нетрадиционна пози­ция. Всъщност той винаги е показвал, че има нещо спе­циално в себе си. Стори го с незабравимия гол в 90-ата ми­нута на реванша срещу Стяуа на "Васил Левски", който пра­ти мача в продължения и дуз­пи. Но при тях овациите обра Козмин Моци и сякаш уникалният му удар от въздуха остана на заден план. През ми­налия сезон именно той бе чо­векът, който елиминира един от отборите, който може­ше да краде точки на Лудого­рец по пътя кьм титлата -Левски. Той прати сините във втората шестица с гол с гла­ва, въпреки че е висок само 167 сантиметра.

Притежаващ добра техни­ка и усет към тънкия пас, е нормално Вандерсон да иска да играе зад нападателя. Тази територия обаче в Лудого­рец е забранена - просто за­щото в нея действа Марсе­линьо. И затова 27-годишният халф трябваше да ево­люира. И той се справи успеш­но, преквалифицирайки се в ляво крило. Не е много бърз, но има доста рязък старт и може без проблем да сменя по­соките. Срещу Берое доказа, че може да бъде безкрайно це­нен. Защото умее да партнира със съотборниците си, да търси празните простран­ства. И най-вече - да влиза кьм центъра и да шутира - един от двата му гола в срещата бе точно такъв. Да, той няма бързината на Мисиджан и не може да дава ширина на ата- ката както контузения холан­дец или пък сънародника си Кафу, но може да бъде дори по-ценен от тях. И то срещу ти­мове със сгъстена отбрана. Видя се, че при всяко негово влизане към центъра на тере­на защитата на Берое из­тръпваше. При това тя е най-компактната у нас и уме­ло е подпомагана от халфове­те си. В Разград обаче бе раз­пиляна от комбинациите между Вандерсон и Марсе­линьо. Както и от честите набези на Натанаел, който умело се вклиняваше на флан­га.

Всъщност Георги Дермен­джиев повтори експеримента от времето на Ивайло Пе­шев, който пращаше на левия фланг подобен играч на Ван­дерсон - Мирослав Иванов -Деко, който имаше сродни ха­рактеристики. Сега същият номер отново сработи. Още повече че Вандерсон е по-кла­сен играч. В последния мач той даде разнообразието в атаката на Лудогорец, която отново стана страховита за съперника. И противниците на тима вече ще трябва да разиграват варианти, при ко­ито не само да се опитат да изолират Кешерю и Марсе­линьо, но и да спрат Вандер­сон. Нисичкият бразилец, кой­то очевидно ще им създаде доста главоболия с умението си да финтира и шутира.

Иво Бързаков, в. "Тема Спорт"