Съдбата очевидно имаше пръст в гафа с неиздигнатите факли при Откриването, за да покаже на света, че има нещо сбъркано и недоизкусурено в организацията на Зимните олимпийски игри във Ванкувър. Но ако поради пропуски и дребните нередности са нещо нормално и съпътстващо винаги една Олимпиада - пък била тя организирана в мощна държава като Канада, то за станалото по отношение на сигурността на пистите и трасетата на Игрите нещата преминаха всякакви граници.

Този път функционерите се оляха. И отидоха твърде далеч, дори пренебрегвайки цената на човешкия живот. Ден преди факлите в огромната ВС Place да зациклят, едно младо момче си отиде от този свят заради класическа немарливост. Заради това, че някой клатипалец в Международната федерация по шейни (FIL) не си е свършил работата, въпреки че десет пъти поне е пътувал до улея във Ванкувър, за да оглежда, да контролира и да дава съвети.

100 % провокирана трагедия
Защото няма друго обяснение как специалисти по подобни съоръжения не са усетили, че улеят тук предполага скорости и ускорения, които са извън лимита за сигурността на участниците. И няма обяснение как всичките тези десетки, дори стотици функционери на FIL отговарящи за какво ли не, тук не се сетиха поне по един дюшек да увият върхз онези зловещи нацвъкани в края на трасето стълбове, връз които налетя Нодар Кумариташвили при последното в живота си спускане.

Сега всички се мъчат да изкарат грузинчето виновно. Че не преценило скоростта, че нямало умения, че не реагирало адекватно... Глупости на търкалета – комично желание да прехвърлиш вината и отговорността на този, на който по никакъв начин тя не принадлежи и който просто вече няма как да се защити. Защото това бе една 100-процентово провокирана смърт.



Няма такова състезание!
Три дни по-късно дойде трагикомедията наречена „Сейпрес”. Няма такова състезание! Това изобщо не бе нормален старт в бордъркроса. Това бе мъка, мазало, пародия някаква, която бе доведена до край с цената на десетки контузени и изпотрошени. Само и само да се оправдае очевадно грешното решение състезание, в една от най-атрактивните и обичани от младите дисциплини да се проведе не на място.

За върнатите пари от неоползотворените билети да не говорим. Но кой ще върне на спортистите Игрите? И шанса им веднъж на 4 години? „Това състезание никога нямаше да се състои, ако не бе в рамките на Олимпиадата – обявиха 90 % от треньори и състезатели. Просто старт за Световна купа или за Световно първенство не може да се проведе при подобни условия – мъгли, дъжд, липса на достатъчно видимост и сняг, ужасни трасета...”

Ден след това спускането за жени като по чудо не се превърна в нова гробница. Дамите тръгваха надолу като на заколение. Нещо като руска рулетка – натискаш спусъка и който оцелее. Този ден съдбата бе благосклонна и като по чудо пистата в Уистлър не бе почернена.

Да криеш нещо не значи, че го няма
В супер-джито при мъжете картина бе сходна. Не може да си играеш на трудности и препятствия, когато става дума за човешки живот. Не може да си редиш затворени врати, капанчета и скрити уловки, когато спортистите летят с над 100 км в час. За това при жестокото пребиване на Патрик Ярбин мониторите на финала на пистата в Уистлър веднага бяха угасени, картина от състезанието изчезна и започнаха да се въртят рекламки. Върхът на безочието! Докато десетките хиляди по трибуните тръпнеха в неведение какво се случва с шведа и може ли той изобщо да се изправи, ти им пускаш палави клипчета? Но това че не показваш и криеш от света едно нещо, не значи, че то не се е случило.

Ден по-късно краш-манията продължи и в супер-джито при дамите. Шест от първите 30 се пребиха и пак по-чудо нямаше по-тежки контузии. В тази дисциплина при жените 15 от всичките 53 стартирали не завършиха, а при мъжете 16 от 64 не видяха финала.

Къде отиде HUMAN SAFЕTY ?
Междувременно словенският олимпийски комитет вече обмисля възможността да съди организаторите на Олимпийските игри във Ванкувър. Причината е неадекватни мерки за сигурност, които са довели до контузията на ски бегачката Петра Майдич. Жалби вече са подадени към МОК, ФИС и ВАНОК. Майдич получи контузия по време на тренировка по ски-бягане 1.2 км в сряда, когато падна в трап, дълбок три метра от което има четири счупени ребра и проблеми с белите дробове.
По същото време на ледения улей бобовете на двойки се преобръщаха като палачинки и осем болида финишираха връз главите на състезателите. Къде отива спортът? Къде остава сигурността и грижата за човека?

По ирония на съдбата, точно Канада - втората по големина държава на планетата, в която изразът HUMAN SAFЕTY е издигнат в култ - остави нещата да стигнат до там.

Навярно този път МОК се предовери на закостенелите и очевидно вече не мислещи адекватно от многото коктейли и алкохолни опиянение функционери по международните спортни федерации. Където липсват мандатност, квалификационен и езиков ценз, възрастова граница... И където всеки докопал се до поста е доживотен и никога не носи никаква отговорност.

Ванкувър 2010 – един жесток урок за бъдещето.


Коментар на Тодор Шабански