Какво е оставил Георги Иванов като наследство в Левски, е друга тема. Въ­просът е какво заварва той в Черно море, дали се връща в добър момент, каква цел си е поставил и с цената на какво може да я изпълни. Няма спор обаче, че този клуб е съвсем по мярка на Гонзо и до доказ­ване на противното "Тича" е таванът на неговите въ­зможности като треньор. Яс­но е, че в Черно море той ще бъде и нескрит спортен ди­ректор, въпреки че там офи­циално такъв пост няма, а и видно е, не е необходим.

Във Варна камъкът Гонзо ще тежи на мястото си, защото няма да има нито вътрещни, нито външни врагове. Тези фенове на моряците, у които раздя­лата с Никола Спасов остави горчив послевкус, вероятно още се чудят защо Адмирала си тръгна няколко дни след ка­то е преподписал и дали Геор­ги Иванов отрано си е пости­лал килимчето към Варна. А истината може би се крие в това, че през пролетния полусезон Черно море видимо не се справяше, записвайки лоша серия без победи и което е по-лошото - Спасов като че ли нямаше повече сили да инжек­тира свежест в иначе напори­стия отбор.

И да приключим със сравненията - на "Герена" Георги Иванов така и не наме­ри смелост да обяви конкрет­на отправна точка, която в случая може да е само една-единствена. Ще обиграваме, ще надграждаме, ама евро-турнирите еди-какво си, ама касата беше празна и трябва­ше да платим лиценза. И всич­ко това умножено по 1300.

Във Варна още в първия ден Гонзо пое дълбоко въздух, из­пълвайки гръдния си кош, и отсече, че Черно море тряб­ва в края на редовния следващ сезон да попадне в първата 6-ица. Разликата в смелостта на прогнозите и на поставе­ните цели е, че на "Тича" от години е ясно какви са параме­трите на бюджета. Георги Иванов е наясно, че финансо­вият обем не е на топниво, но пък няма случай, в който директор на клуба да се чуди как да плати тока на стадио­на, нито пък се бавят запла­ти на футболисти и служите­ли. На Гонзо тази спокойна об­становка му импонира идеал­но. Липсата на синьото на­прежение със сигурност ще ос­вежи главата му и той ще мо­же да разгърне треньорския си потенциал. При него Чер­но море играеше приятен футбол и излизаше от прие­тите норми на силовия фут­бол. Това се харесваше на пу­бликата, която не одобри напускането му по посока потъващия кораб на Левски. Е, две години по-късно Гонзо се връща, за да поправи грешката си. Да, напускане­то му на Черно беше огром­на грешка. Тогава той не се усети, че е извикан да изи­грае ролята на последна спа­сителна сламка на Тодор Батков, а след това широ­кият му гръб бе използван и от Иво Тонев. Във Варна та­кива интриги няма. Както се казва, там той ще мисли само за футбол. И след две го­дини пак ще открие стади­он, но този път цял и с ко­зирка.

На Черно море Гонзо им бе необходим точно сега, за да постави основите на нов отбор, който за края на строежа на стадион "Варна" да бъде готов да играе в Ли­га Европа. А на Гонзо точно сега му бе необходим Черно море. Амбициозните хора като него трябва непрекъс­нато да бъдат в играта, която изпитва все по-силен недостиг от личности.

Желю Станков, Тема Спорт