Националният отбор на България загуби от Словения със 78:83 втория си квалификационен мач за Евро 2017. Двубоят се игра в Ботевград. Нашите играха добре, дори доста над възможностите си. За мач срещу звезда от калибъра на Горан Драгич момчетата ни се представиха страхотно. Рано е обаче да даваме генерални оценки и да правим изводи само след два мача. Има време някои неща да се поправят. Особено в някои треньорски решения. Както се вижда, това не е мач от първенството срещу момчетата от Бургас, срещу които можеш да “въртиш” състава, защото така си свикнал цял живот. Друг път и след няколко дни ще пишем повече по темата...

Видяхте ли тази разлика, за която говорим. Преди няколко дни написах как се организира баскетболен мач в Украйна. Днес е ред да опишем как се прави в България, в Ботевград. За първи път градът е домакин на мач на националния отбор. С това идваха и очакванията за доста повече публика, да не кажем, че всички очакваха залата да се напълни. Нали това беше исторически първи мач на националния отбор в най-баскетболния град. Колкото публика, толкова – минало е. Само че след време да не се сърдят, когато се напомни, че на първия мач залата се е “озъбила” наполовина празна. Срещу Словения имаше не повече от 1500 души. От местен патриотизъм може да ги напиша и 2000. Толкова! Малко са! Не искам да се съглася с мнението, че публиката в Ботевград се интересува от Тунджа (Ямбол), Черноморец и съдията Ресиловски, който е псуван по презумпция. Публиката в Ботевград може да напълни залата не само за мачовете на Балкан, а и за България. Направете го срещу Косово, нямате оправдания от почивни дни, отпуски и т.н. Покажете, че наистина сте най-баскетболния град!!!

Господа и дами (които обичате да разкарвате новите токчета и къси поли) от федерацията, хайде да се напънете малко да поработите за следващите две домакинства. Да се хванете и заедно с домакините да направите прилична организация. Имаше знаменца на всяка седалка в залата. Добре че бяха останали от мачовете на волейболните национали. Разбрахме, че федерацията не е отпуснала пари за 50 тромби, за да бъдат раздадени на публиката. Те струват 75 лева, а ако има промоция, може и по-евтино. Не се излагайте. Огледахте ли се отстрани около паркета. Нито една реклама. Вие в кой век живеете?! Хората измислиха извънземни неща по време на мачовете, а някой сложи един час преди мача една реклама за иначе прекрасна инициатива. Къде е загубена връзката между организатори и федерация не знам, но е време да се чуете и поработите. Има електронни реклами в Правец, вземете ги, от Лукойл Академик ще ги дадат. Само че някой от федерацията трябва да каже какви фирми ще бъдат рекламирани, домакините от Ботевград не знаят – те може местния семкар да искат да сложат...

Мачът бе под егидата на ФИБА. Поне да бяхте залепили на пода един-два стикера, ей, така за красота. Видях на най-закътаното място под тавана едно увиснало чаршафче с логото на ФИБА. Срамота е. Към организаторите. Допреди една година бившият кмет поне се хвалеше наляво и надясно с мажоретки. С най-добрите мажоретки в България. Къде бяха те и защо не бяха в залата за първия исторически мач на националния отбор. Ако са имали ангажимент, защо нямаше други деца? Чух, че всички деца от школи в България можели да влизат безплатно на мача. Пак не ми направи впечатление да има наплив. Добре че бяха наследниците на Иван и Йоана Лилови и на брат му Любо Лилов, както и на останалите момчета от отбора. Разбира се, имаше и местни деца, но нищо повече, нищо като организирано посещение. Къде са треньорите в клубовете, които много акъл дават? Защо никой от тях не вдигна и не доведе момчетата или момичетата да гледат България? (Дано да е имало, но да не сме ги забелязали). Това е тяхна работа, тяхна инициатива. Нали нашите и вашите деца трябва да се учат от някого, да се запалят, да видят идолите си. Няма ги, иначе са големи всезнайковци.

Видях все познати хора от публиката, която ходи на мачовете на Балкан – нищо различно. Естествено, в този случай, не можем да видим ботевградчани, толкова са отишли, но къде са децата?! Да бяха изпълнили химните на двата отбора, да бяха представили нещо преди мача, нещо да се измисли по-различно... Няма, всичко е оставено на самотек. Никой не мисли за тия неща. А нали знаете, че съвършенството е в дребните детайли. Да не отваряме дума генерално за нашите нови и модерни зали, които нито куб, нито табло имат за гледане на някакво видео (с няколко изключения).

Стигаме и до таблото в “Арена Ботевград”. Ами, то не работеше. Няколко пъти събирах като първокласник точките на нашите баскетболисти – не ги докарвах до общия брой вкарани точки от отбора. Везенков си остана с нула точки до края мача. Вкарва един баскетболист, точките се отбелязват на друг. И това е гаф. Случват се гафове, всеки греши. Лошото е, когато те не правят впечатление. Или правят, но всеки се подхилква и си вика: “абе, карай”. Това е лошото, че така на “карай” сме я докарали до тук.

Стефан Ралчев, БЛИЦ СПОРТ