Наскоро националният селекционер Станимир Стоилов сравни в интервю българския футбол с обран бостан. Това няма как да не ни накара да се запитаме къде са плодовете и къде са родните футболисти? На всички е ясно, че българският футбол е в криза, както на национално, така и на клубно ниво. Най-лесно е да се оплюва и отрича всичко, но никой не казва къде са проблемите, а те са много и все по-наболели.

За създаването на един футболист са нужни доста време, усилия и талант, за да може той да се развие правилно. В България обаче се работи на парче и няма ясна изградена стратегия за развитието на футбола. Не може да нямаш основите и да градиш къща. Не може да нямаме бази, треньори-педагози, и без никакво финансиране да създаваме футболисти. Все по-модерно в нашето първенство е хора без опит и лиценз да ръководят отбори. Да си добър футболист и треньор обаче са две съвсем различни неща. Не може да се работи без всякаква методика, а треньорите да разчитат само на викане. Футболът е наука, има закони и правила и тяхното нарушаване или побългаряване водят до липсите на резултати.

Да не би един Кипър да има повече потенциал от нас? Как един Казахстан ни настигна и как една Румъния е много пред нас? Както във всяка област, така и във футбола, трябва да се занимават професионалисти. А не да идват познати или роднини на президента, които да колят и бесят. Не може президентите да се правят на треньори, а хората които са просветени в тази наука да бъдат пренебрегвани. Паро Никодимов, Георги Василев и Иван Кючуков, които са доказани треньори не само в България, не могат да си намерят работа у нас! Съчетанието на гореспоменатите с младата генерация в лицето на Илиан Илиев, Тони Велков, та дори и един Викторио Павлов, може да доведе до нещо положително. А не да взимаме чужденци без лиценз или такива, който са работили незнайно къде!

Нека не измисляме топлата вода, а да се учим от напредналите със светлинни години нации. Да взаимстваме и да прилагаме техните знания, методики и разбирания, защото явно са правилни. А не да си измисляме наша истина за играта и да се заблуждаваме, че правим нещо,а в същото време да тъпчем на едно място!