Григор Димитров загуби в полуфинала на Australian Open и светът ще види още веднъж класиката в тениса между легендите Рафаел Надал и Роджър Федерер.
Българинът обаче спечели много. Не само аплодисменти и нови фенове, но и безценния за тениса опит. Хасковлията знае добре колко важно е да можеш да губиш.
Било то и от най-големите в историята, било то и в пет сета, било то и след 5-часова битка. Такива поражения каляват както нищо друго.
Показа го и усмивката на Гришо при прибирането в тунела след епичния полуфинал. Тя бе в контраст с напиращите сълзи в очите му преди няколко години, когато отново бе на крачка от успех над Надал. Тя показа най-важното - момчето е станало мъж.
Уверен в себе си, физически подготвен, достатъчно опитен и можещ да губи. Затова Григор не само ще се върне в световния топ 10, но и скоро ще е сред петте най-добри.
В петък Димитров показа нагледно, че може да играе на световно ниво срещу пределно опитния и мотивиран като за последно Надал.
„Рафа е най-добрият тенисист за всички времена”, смята Андре Агаси, а първите думи на Краля на клея след мача („Григор игра невероятно!”) и на легендата Джон Макенроу („Останах без дъх!”) говорят достатъчно.
Те казват много повече от всички онези, изречени срещу Григор от някои негови сънародници…
Тъжното е, че повечето от тези хора се считат за родолюбци. Други заемат позиция, оправдаваща собствената им безуспешна реализация, а трети се чувстват добре само като хулят, псуват или се бият. Някои пък дори не знаят защо не стискат палци на Димитров.
Плашещо е колко много са тези наши съотечественици.
Искам да попитам колко от тях са в световния топ 100 на онова, което правят? А колко са хората като Григор, които ни карат се чувстваме горди, че сме българи? И колко са сферите, без значение от направлението, в които родината ни е в световния топ 10? Като изключим негативните - корупция, мръсотия, беднотия - в тях сме сред лидерите. Тогава защо по дяволите тях ги дразнят хора като Гришо???
Емил Арсов, Novsport.com
Българинът обаче спечели много. Не само аплодисменти и нови фенове, но и безценния за тениса опит. Хасковлията знае добре колко важно е да можеш да губиш.
Било то и от най-големите в историята, било то и в пет сета, било то и след 5-часова битка. Такива поражения каляват както нищо друго.
Показа го и усмивката на Гришо при прибирането в тунела след епичния полуфинал. Тя бе в контраст с напиращите сълзи в очите му преди няколко години, когато отново бе на крачка от успех над Надал. Тя показа най-важното - момчето е станало мъж.
Уверен в себе си, физически подготвен, достатъчно опитен и можещ да губи. Затова Григор не само ще се върне в световния топ 10, но и скоро ще е сред петте най-добри.
В петък Димитров показа нагледно, че може да играе на световно ниво срещу пределно опитния и мотивиран като за последно Надал.
„Рафа е най-добрият тенисист за всички времена”, смята Андре Агаси, а първите думи на Краля на клея след мача („Григор игра невероятно!”) и на легендата Джон Макенроу („Останах без дъх!”) говорят достатъчно.
Те казват много повече от всички онези, изречени срещу Григор от някои негови сънародници…
Тъжното е, че повечето от тези хора се считат за родолюбци. Други заемат позиция, оправдаваща собствената им безуспешна реализация, а трети се чувстват добре само като хулят, псуват или се бият. Някои пък дори не знаят защо не стискат палци на Димитров.
Плашещо е колко много са тези наши съотечественици.
Искам да попитам колко от тях са в световния топ 100 на онова, което правят? А колко са хората като Григор, които ни карат се чувстваме горди, че сме българи? И колко са сферите, без значение от направлението, в които родината ни е в световния топ 10? Като изключим негативните - корупция, мръсотия, беднотия - в тях сме сред лидерите. Тогава защо по дяволите тях ги дразнят хора като Гришо???
Емил Арсов, Novsport.com
