След години подготовка за Олимпийските игри в Сеул през 1988 г. той научава, че няма да пътува с българския отбор. Разочарован, напуска родината и в съседна Гърция се превръща в най-успешния треньор по лека атлетика в историята на страната. Помашки разказва за живота и кариерата си пред Огнян Георгиев в подкаста „Спортната джунгла“.
Началото: спортното училище и преминаването към тройния скок
Георги Помашки израства в село Садовец и до петгодишна възраст живее в бащината къща, преди семейството му да се премести в Плевен. Първият му треньор Никола Николов го убеждава да се яви на приемните изпити за новооткритото спортно училище, в което обучението започва от пети клас. Помашки е част от първия му випуск.
Първата му дисциплина е скокът на височина, но контузия променя пътя му.
„Спокойно, на троен скок ще има друг вид натоварване“, казва му треньорът. Помашки си спомня, че завършва годината с шесто място на европейско първенство и оттогава тройният скок става неговата дисциплина.
1988 г.: личният рекорд и провалената олимпийска мечта
Помашки не попада в българския отбор за Олимпийските игри в Москва през 1980 г., а четири години по-късно остава извън Игрите в Лос Анджелис заради бойкота на социалистическия блок.
През 1988 г. той постига личен рекорд от 17,03 м в тройния скок, но въпреки това остава извън състава за Олимпийските игри в Сеул. Треньорският екип решава да извади трима скачачи от отбора и един от тях е Помашки.
„Останах като треснат на стадиона... Хвърлих шпайките на трибуната и казах: отсега нататък не мога да продължа “, разказва той в „Спортната джунгла“.
През нощта взема решение да замине за Гърция със съпругата и детето си. На седмия ден натоварва вещите на семейството, а на 15 септември 1988 г. вече е в Атина. На 1 октомври започва работа като треньор.
Барселона 1992: олимпийският успех на Патулиду
В Гърция малката група на Помашки постепенно се разраства в скокова школа, в която той работи с общо 40 състезатели.
На Олимпийските игри в Барселона през 1992 г. Параскеви Патулиду, с която работи и Помашки, печели златен медал на 100 метра с препятствия. България няма олимпийска шампионка в леката атлетика на тези игри.
„Имахме олимпийска шампионка, а България нямаше. Това се разчу в спортните среди“, разказва треньорът.
По думите му след успеха гръцката държава започва да инвестира сериозно в атлетиката – изградени са бази в Атина и Солун и помощен център в Патра, а треньорските заплати са удвоени.
Милтиадис Тентоглу: момчето, което прескача джип
Срещата на Помашки с бъдещия олимпийски и световен шампион Милтиадис Тентоглу е необичайна. По време на съвместен лагер на елитни атлети и подрастващи треньорът вижда как едно момче се подпира на джип Suzuki Samurai и го прескача с лекота.
„Опа! Кой е този?“, спомня си реакцията си Помашки. Момчето е Тентоглу от Гревена.
След като се класира за Олимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016 г., Тентоглу сам отива при Помашки в Атина. От 2017 г. двамата работят заедно.
Треньорът открива у него прецизност, която свързва с паркура, с който бъдещият шампион се е занимавал по-рано. „Когато му кажеш 50%, той изпълнява 49 или 51.“
Един от най-запомнящите се моменти в съвместната им работа идва на световното първенство в Будапеща през 2023 г. Тентоглу започва финала в скока на дължина с 8,50 м, а във втория кръг ямаецът Уейн Пинок изравнява резултата му и излиза начело заради по-добрия си втори опит.
Преди последния скок на Тентоглу Помашки му казва: „Сега е моментът да атакуваш.“ Гъркът отговаря с 8,52 м и повежда в класирането. Пинок има още един опит, но не успява да подобри постижението си и Тентоглу печели първата си световна титла на открито.
Виктория Ангелова: впечатляващо начало на съвместната работа
Работата на Помашки с българската надежда Виктория Ангелова започва точно на рождения ден на треньора. Резултатите на Ангелова са впечатляващи още в първите месеци от съвместната им работа. В първия си старт тя постига 13,09 м, а след това печели европейската титла до 18 години в Риети с 13,98 м и световното злато при девойките под 20 години в Юджийн. В САЩ 17-годишната българка стига до титлата с 13,91 м в последния си опит.
На церемонията за награждаване на отличилите се атлети в София Помашки прави жеста на годината. Награден като треньор със сериозна парична сума, той я дарява на откривателите на Виктория – Магдалена Христова и Димитър Петров.
„Те подготвят утрешните ни състезатели. На 100 деца един става състезател – затова трябва да ги уважаваме“, обяснява той.
Философията: конкуренция, психика и малки детайли
Един от основните принципи на Помашки идва от българските лагери през 80-те години, когато десет треньори се обединяват около подготовката на скачачите.
„Голямата конкуренция води до големи резултати. Това го следвам и до ден днешен“, казва той пред „Спортната джунгла“.
Треньорът споделя и възгледите си за психиката на атлетите: „Или я имаш, или не. Всичко друго може да се обучи.“
Според него треньорът трябва да се променя заедно с новото поколение. Затова през годините постепенно намалява натоварването и обръща внимание на малките детайли. По думите му състезателите му постигат по-добри резултати от неговите с двойно по-малко работа.
Следващата мечта: българският химн на олимпийския подиум
На 38-ата си година като треньор Помашки има още една голяма цел – да чуе българския химн в чест на свой състезател, спечелил олимпийска титла.
В кариерата си той вече е извел атлети до олимпийски, световни и европейски титли. Олимпийските игри в Лос Анджелис през 2028 г. и тези през 2032 г. са сред възможните големи цели за Виктория Ангелова, чиято кариера според него е едва в началото.
„Обещавам, че ще работя съзнателно, с големи усилия и точност, за да стигнем до този резултат“, казва Помашки.
