Днес - 6 януари - е Йорданов-ден. Според библейската легенда на този ден Иисус Христос е покръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. В момента на кръщението небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: „Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение!". Оттук и названието на празника - Богоявление.

Празникът има различни имена в страната - Кръстовден, Водици, Водокръщи...

Имен ден днес празнуват хората с имена Йордан, Йорданка, Данчо, Цанка, Боголюб, Боголюба, Божан, Божана, Цана, Боян, Богдан и Богдана. 

И тъй като за легендата на борбата, двукратния олимпийски първенец Боян Радев (наздраве за имения ден, шампионе!) ще е нужно да отделим може би цяла страница (че и повече дори), то нека днес поговорим, за най-известните Йор-дановци и Йорданки в нашия спорт (извън футбола). Ето кои са най-великите от тях, донесли ни 3 златни и общо 10 медала от олимпийски игри, както и много световни и европейски титли.

ЙОРДАН БИКОВ
Роден е на 17 октомври 1950 в Пазарджик. Първо започва да тренира гимнастика, но после покрай брат си се захваща с вдигането на тежести. Той е първият наш тежко-атлет с „Голям шлем" в щангите - олимпийски, световен и европейски шампион. И всичко това той постига за невероятно кратко време - само за 4 месеца през 1972 година. Първо става първенец на Стария континент в Констанца (Румъния), въпреки че само 2 месеца преди това е със страховита контузия в китката, а след след това става първи и на олимпийските игри в Мюнхен в кат. 75 кг. Там той прави световен рекорд в трибоя, който остава вечен, защото след това движението повдигане се премахва и остават само изхвърлянето и изтласкването. В Констанца Биков бие непобедимия дотогава съветски състезател Виктор Куренцов, а в Мюнхен се разправя с друг представител на СССР - Канигин. Контузия при хвърляне на пудовка на плажа по време на подготвителен лагер на морето слага край на кариерата му няколко години по-късно. В момента е координатор за Пазарджишка и Смолянска област към Министерството на спорта.

ЙОРДАНКА БЛАГОЕВА
Йорданка Благоева е първата ни световна рекордьорка в леката атлетика, Родена е в с. Горно Церовене, Монтана Спортната си кариера започва в тогавашния Михайловград, после е състезателка на Левски. Тя е носителка на два медала от олимпийски игри в леката атлетика - сребро в Мюнхен през 1972 г., а в Монреал 1976 г. взема I бронз. През 70-те тя е най-добрият леко-1 атлет в скока на височина. В богатата си колекция има европейска титла в зала през 1973 г. и общо 5 световни рекорда -един на открито, два в зала и два за ветерани. Повече от 20 години е председател на федерацията по аеробика, член е и на Изпълкома на БОК.

ЙОРДАН МИТКОВ
Йордан Митков е човекът, който след Йордан Биков и Неделчо Колев зат-върждава мнението, че кат до. 75 кг във вдигането на тежести е „българска". Той също като Биков е олимпийски, световен и европейски шампион. Най-големият си успех постига на Олимпиадата в Монреал 1976, когато печели златен медал, а от съвсем скоро е в националния тим.
Тогава той е едва на I 20 години и така става най-младият олимпийски шампион по вдигане на тежести. Родом е от Асеновград и започва да тренира   щанги   през  1968-а при местната легенда Иван Веселинов, носител на много медали от световни и европейски първенства в тежка категория. След това тренира и при Стойчо Стойчев. От 1968-а до 1980, когато прекратява активната си състезателна дейност, се състезава само с екипа на Асеновец. Зад гърба си има 12 световни и 3 олимпийски рекорда. Европейската си титла печели през 1979-а на ! шампионата във Варна. Малко преди Олимпиадата в Москва 1980 се разболява от хепатит и не участва на големия форум, въпреки че се намира в суперформа.

ЙОРДАНКА ДОНКОВА
Йордана Донкова е олимпийска шампионка на 100 метра с препятствия от Сеул 1988. Вече над 21 години тя държи световния рекорд в дисциплината - 12.21 секунди. Родена е на 28 септември 1961 г. в Горни Богров. През 1970 г. младият треньор по лека атлетика Георги Димитров, наскоро завършил ВИф, сформира в Горни Бог-1 ров групичка от 40 дечица, сред които е и 9-годишната Йорданка Донкова. 10 години по-късно Донкова е включена в олимпийския отбор на България за игрите в Москва през 1980 г., след като тя вече е спечелила първата си балканска; титла. Там тя отпада на полуфинала. През 1982 г. хърделистката стига и до първото си отличие от голямо първенство - бронз от европейското първенство в зала в Милано, придружен с рекорд на 60 м.
През лятото на същия сезон възпитаничката на Георги Димитров чупи 5 пъти националния рекорд в хърделите на 100 м, като пробягва дистанцията за 12,44 сек. Йорданка Донкова е подобрявала световния рекорд цели пет пъти, като единствената, която е прекъсвала серията й, е Гинка Загорчева. Първата поправка идва в София на 13 август 1986 г., когато Донкова спира хронометрите на 12,36 сек. Следващите й подобрения ще останат в историята, след като Донкова подобрява ствения си рекорд два пъти за един ден  в надпреварата за Гран при в Кьолн на 17 август 1986 година.

Първият резултат е 12,34 сек, а само след по-малко от час е регистрирано по-добро постижение с пет стотни - 12,29 сек. На 7 септември 1986 година в Любляна Йорданка е още по-бърза 12,26 сек. По онова време сред най-сериозните конкурентки на Донкова е друга българска състезателка - Гинка Загорчева.
Тя успява да подобри световния рекорд на 8 август 1987 г. с време 12.25 сек. Постижението се задържа малко повече от една година - до 20 август 1988 г., когато на стадион „Берое" в Стара Загора се провежда международният турнир „Самарско знаме". Там Йорданка Донкова пробягва дистанцията за 12,21 сек. През 1992 г. се завръща от европейското в зала в Генуа с бронзов медал. Донкова участва на Олимпиадата в Барселона 1992 с тежка контузия и въпреки това печели бронзов медал. По-късно тя прибавя в колекцията си още едно сребро от световното в зала в Лиевен (1993 г.). и злато от европейското пак в зала в Париж (1994).

ЙОРДАН ЙОВЧЕВ
ден на 24 февруари 1973 година в Пловдив. Той е най-успешният български гимнастик. В кариерата си до момента има четири медала от олимпийски игри - един сребърен и три бронзови. Четири пъти е световен шампион -по два пъти на земя и халки (2001, 2003) и два пъти се класира втори (2002).
Има пет участия на олимпийски игри, което е рекорд в гимнастиката. Той е единственият човек на планетата, който е действащ президент на федерация и медалист от големи първенства. Това Данчо постигна през 2009-а, когато стана трети в Европа и втори в света на халки. Два пъти е определян на Спортист №1 на България - през 2001 и 2003 г. Това са годините, в които той прави големия си фурор, съответно в Гент и Анахайм по време на световните първенства в тези градове. Йовчев има 13 медала от световни първенства, с което е на трето място във вечната ранглиста в света.