2009-а e годината на лекоатлета Юсеин Болт. Годината, в която Царят на пистата от Ямайка, направи феноменални бягания на световното първенство в Берлин и счупи хронометрите с извънземните си резултати. 2009-а бе годината и на още един лекоатлет, тръгнал към големите първенства. Георги Ганчев може и все още да не е заставал на пистата до Болт, но вече има прозвището на най-бързия добруджанец. Добричлията е само на 19 и вече дебютира при мъжете. Направи го така, че всички да се съобразяват с него.

Кратката равносметка показва, че през тази година той участва на силния турнир за купа Европа в Словакия. Представя страната ни в еврошампионата в старшата възраст. Големият му удар бе на балканиадата, от където се върна с пълен комплект с отличия - злато в щафетата 4 по 100, сребро на 400 м и бронз от бягането си на 4 по 400 м. Стигна до бронза и на държавното първенство за мъже, а при старшата стана шампион. Амбицията му е през 2010 г. да продължи да подобрява личните си постижения, като на 200 м да падне под 21.50 сек., а на 400 метра да гони 47-47.50 сек. В момента Ганчев се готви за зимното държавно първенство, на което се е прицелил във върха. Той вече е студент в НСА и това е причината да смени клубната си фланелка на Добруджа с тази на Академик. В новия си клуб тренира при Христо Стоянов.

Георги Ганчев е роден на 4 май 1990 г. в Добрич. Тренира лека атлетика от 5-6 години. За Царицата на спортовете е открит от тогавашния преподавател по физическо в ОУ "Христо Ботев" Емил Михайлов. Влиза в спортната зала с голямо желание и след година тренировки успешно преминава в редиците на спортното училище в Добрич. В началото признава, че малко го е мързяло, но сега не може да се отдели от пистата.

Освен на своите възможности за големи успехи Георги разчита на късмета. За целта през май тази година е татуирал по една голяма детелина от вътрешната страна на ръцете си. "Защо детелини ли? Носят ми късмет, а и като идея ми хареса. Ще увеличавам татусите, за да нарасва и късмета ми", казва Георги Ганчев. За успехите си той изказва специална благодарност на треньора в бившия си клуб "Добруджа" Милен Петров, както и на своите родители, без чиято подкрепа, нямаше да стигне върха в родната ни атлетика