Има шампиони, които остават в историята с рекордите си. Други – с харизмата си. А има и такива, чиято слава се превръща в сянка, когато съдбата им поднесе драматичен обрат. За съжаление, историята на Петър Дачев вече е достойна за холивудска драма с превес на скандала пред спортните успехи.
Въпреки че около Петър Дачев никога не е било скучно, в началото на месеца 45-годишният бивш атлет за първи път влезе в криминалните хроники. Резкият завой в живота му е на шосето на прохода Петрохан. Европейският шампион в скока на дължина от 2000 г. е задържан с 30 кг кокаин, скрит в тайник на микробус. По оценка на прокуратурата, стойността на наркотика надвишава 5 милиона лева.
Дачев е задържан, а Софийският районен съд реши да го остави в ареста, отказвайки молбата му за домашен арест заради прекаран инсулт. По време на съдебното заседание Петър заяви, че е помагал в спортни дейности, свързани с деца - реплика, която звучи особено иронично на фона на обвиненията.
Общественият шок е голям. Спортната общност е разделена – едни вярват в невинността му, други го заклеймяват. Едни смятат, че наивно се е хванал на възможността за лесно изкарване на пари. Други, че отдавна е кривнал по лошия път покрай скандална любовна връзка.
Но първо са успехите на атлетическата писта
Петър Дачев израства в Троян, където като дете се занимава с различни видове спорт. Задържа се обаче в групата на треньора по средни и дълги бягания Иван Влаховски. Победите в състезанията идват една след друга и треньорът го съветва да се отдаде по-професионално на леката атлетика като отиде да учи в Спортното училище в Ловеч. Очаква се обаче школото да бъде закрито и Дачев решава да скочи на по-сериозно ниво – кандидатства в Спортното училище на Левски в София. Приет е, започва да тренира при първия треньор на Ивет Лалова Константин Миланов. Училището обаче няма общежитие и е трудно за семейство Дачеви да издържат ученика в София. Перспективата е спортното училище на „Вечния враг“ – ЦСКА. След само няколко седмици в Левски Петър е преместен в ново училище - сегашното Спортно училище „Ген. Владимир Стойчев”. Дачев се насочва към хоризонталните скокове при Стоица Стоянов. Но само след две години съвместна подготовка специалистът напуска училището и тийнейджърът избира да отиде в групата на приятелите си с треньор Лиляна Видева. А тя го взима на шега, неподозирайки, че с това „трътлесто“ момче, както Дачев сам се описва, ще запише най-сериозните си успехи като треньор. Видева остава негов наставник до края на спортната му кариера.
Още на 16 г. Дачев е пръв в скока на дължина на Европейския младежки олимпийски форум в Бат, Великобритания. През 1998 г. той триумфира със световната титла за юноши с 8.14 м – постижение, което все още е национален рекорд за възрастта. През същата година, само на 18 г., Петър спечели и бронз на европейското първенство за мъже. Най-големият му триумф идва през 2000 г., когато Дачев стана европейски шампион в зала с 8.26 м, а през същото лято скочи 8.30 м – само на 3 см от рекорда на България за мъже. Троянецът стъпва на третото място на континенталния шампионат под покрив за мъже през 2002 г. и записва още няколко финала на големи първенства.
Като атлет Дачев участва на две Олимпиади, но не успява да се реализира – нещо, което сам признава с горчивина: "Трябваше да тренирам повече... Ако изпуснеш момента, няма как да го върнеш."
Още като състезател той подсказва за ексцентричността си – появявал се е с котешки лещи и обеца на езика на състезания, правил е екстравагантни прически преди пътуване за голям шампионат – тогава, когато ще бъде пред телевизионни камери, опитвал се е в автомобилни надпревари, и никога не е криел любовта си към високите скорости. Именно в тези години харчи нашироко за хобитата си.
Но идва края на кариерата на атлета, доходите спират, спестявания няма и му се налага да припечелва като пазач на строителен обект.
Но не бяга и от леката атлетика. Той започна да предава опита си като треньор. През годините работи с националните състезатели Милена Миткова и Даниел Анков, както и с параолимпиеца Михаил Христов. С Христов достигат до няколко европейски рекорда в скока на дължина за хора с двигателни увреждания и редица медали от големи първенства. Историята на Христов, който губи двете си ръце при инцидент като тийнейджър, вдъхнови дори режисьора Ники Илиев за създаването на филма „Без крила“, в който е отредено място и за самия Дачев – като ментор и движеща сила в подготовката на параолимпиеца.
И след отказването на Христов от спорта, за да тръгне по политическия път, Дачев има амбиция да продължи работата си с деца с увреждания, осигурявайки безплатни условия за спорт. Те обаче остават на заден план.
И там някъде разбегът на Дачев се оказва, че не е само по права линия. Дали ще разберем истината какво налага резкия завой в живота на Петър Дачев, не се знае. Но знаем историята му – пълна с върхове и падения. История за сложността на човешката природа и предизвикателствата, пред които се изправят и тези, които сме свикнали да аплодираме.
