16-годишният Валентин Андреев спечели сребърен медал в хвърлянето на чук от младежката олимпиада в Буенос Айрес. Талантът изпраща много силен сезон. Той завърши втори на европейското първенство за юноши (до 18 г.). Специално за читателите на „България днес" бъдещата звезда разказа любопитни подробности около най-важното състезание за годината.
- Валентине, бушува ли още адреналинът след успеха в Буенос Айрес?
- Чувството е прекрасно. Нямах търпение да се прибера от Буенос Айрес. Хвърлих много енергия и емоции покрай състезанието. Вече съм добре. Дори във вторник бях за пръв ден на училище. Там имам да наваксвам. Трудно е, но ще се справя. Ние сме спортисти и трябва да се оправяме и с това. Започвам да свиквам, защото досега не ми се налагаше да отсъствам толкова много. Дано да няма проблем.
- Състезанието не започна добре за вас, направихте фаул в първия старт. Какво си помислихте в този момент?
- Малко се притесних, защото имахме само четири опита за разлика от други състезания, където са шест. Бях си казал, че още от началото ще хвърлям на максимум. След като направих фаул, реших да не се пазя и отново да рискувам. Имах нужда да си повярвам и сам да се надъхам.
- Какво ви каза вашият баща и треньор Андриан след фаула?
- Напрежението беше голямо и не помня какво точно ми каза. Беше нещо от сорта: „Няма нищо, това е само първи опит. Гони на макс във втория. Не се притеснявай". Преди всеки опит говорим по малко. Ходя при него, а той от трибуните обяснява какви грешки допускам и как да ги коригирам. Контактуваме и така се справяме със състезанието.
- На европейското бяхте победен от украинеца Михаил Кохан. Сега отново той беше пред вас. Колко голяма е разликата с него?
- Кохан е силен и добър състезател, но не е непобедим. Има нужда от малко търпение, за да се събера и да се сборя с него на по-големите метри. Засега е по-напред от мен, но това не значи, че няма да се борим за в бъдеще за първото място.
- Това ли е най-големият успех във вашата кариера?
- Беше най-емоционалното и трудно състезание, както и най-важното. От три години мисля само за него. Когато настъпи моментът, бях решен да покажа всичко. Пътуването до Буенос Айрес не беше проблем, въпреки че беше доста дълго. Имахме 10 дни, за да се аклиматизираме.
- Колко дълго ще почивате, преди отново да развъртите чука?
- Не съм тренирал от края на младежката олимпиада. След няколко дни подновяваме. Ще бъде доста по-леко в началото. Догодина ще се влиза пак във форма за предстоящия сезон. Ще ми трябва време, за да навляза при мъжете. При нас има разлика в килограмите при чуковете. Чак през 2020 г. ще имам право да се състезавам при мъжете. Тогава е олимпиадата в Токио.
- Мечтаете ли за медал от Токио?
- Това не ми е основната цел, рано ми е още. Преди това има доста други големи форуми. Знам, че към момента не съм готов за там. Състезанието е много по-сериозно. Ще се радвам, ако след две години нещата бъдат различни.
