Канадският спринтьор, който спечели спринта на 100 метра по време на летните Олимпийски игри в Сеул през 1988 г., но впоследствие бе дисквалифициран за допинг, е намерил виновникът за нещастието си.

 

Джонсън е получил сензационно самопризнание от човека, отговорен за положителните допинг проби на спортиста по време на Игрите. Въпросният човек е разполагал с достъп до стаята, в която се извършвало вземането на проби от кръв и урина. Човекът „Х” е споделил, че прибавил анаболни стероиди към безалкохолна напитка, която Джонсън изпил в дните преди финала в спринта на 100 метра.

 

Подробности около перипетиите на канадеца той ще разкрие в автобиографията си, която ще види бял сят през месец февруари 2010 г. В нея признание ще направи и един от близките приятели на не по-малко скандалния американски атлет Карлс Люис, който в Сеул остана втори зад Джонсън, но все пак получи златния медал. Андре Джонсън е изявил готовност да разкрие подробности за „произшествието” и положителните допинг проби, които Карл Люис е дал месеци преди въпросната Олимпиада.

Едни от най-големите въпросителни относно допинг скандала около Джонсън е, че резултатите са посочили стероида станозолол като препарата, който е използвал атлетът. Резултатите навремето бяха приети с голяма доза скептицизъм от канадския национален отбор. Станозололът оставя слаби следи в човешкия организъм, което прави откриването му чрез проба на урина почти невъзможно. Именно това е и способът, чрез който е бил открит и стероидът в организма на Джонсън. От екипа на бегача са твърдо убедени, че за даде положителен резултат за този препарат чрез уринна проба той е трябвало да го приема по време на самия тест.

 

Още една от опорните точки в аргументацията на канадския тим срещу резултатите е че от използването на станозолол мускулатурата губи еластичността си, а това води до контузии, което няма как да бъде от полза на един спринтьор.