В интервю за Асоциация Цьолиакия България - Живот без глутен, Алек и неговият треньор Иво Маринков разказват за подкрепата на клуба и за условията, които ЦСКА осигурява, за да могат децата да тренират и да се развиват пълноценно, независимо от предизвикателствата, пред които са изправени.

Историята на Алек е пример за това как ЦСКА дава възможност на младите таланти да покажат уменията и характера си, като същевременно подкрепя техните индивидуални нужди.

Още преди да се роди, Александър вече е бил на стадиона – в корема на мама, сред песните и червената любов на феновете на ЦСКА. Името му е избрано пред стадион „Българска армия“ и футболът се превръща не просто в игра, а негова съдба.

Kогато Алек прохожда, първите му крачки не са към детската площадка, а към игрищата пред „Армията“ и първите спасявания.

На 2-годишна възраст започва да живее живот без глутен поради цьолиакия, но това никога не го е спирало. Напротив, това го прави по-дисциплиниран, по-борбен и по-фокусиран.

На 5 години Алек участва във футболен кастинг и е селектиран от Академия ЦСКА с треньор Иво Маринков.

ЦСКА не е просто отбор, а клуб, изграден от шампиони и легенди като Христо Стоичков, Емил Костадинов, Стойчо Младенов, Димитър Пенев, Мартин Петров и още десетки футболисти, донесли слава на България. Клуб с история, традиции и доказан професионализъм, в който няма място за предразсъдъци или дискриминация – дори когато става дума за спортисти с по-специфичен хранителен режим, като например безглутеново хранене, пишат от Асоциация Цьолиакия България.

В проект “Сила без глутен” Алек – вратар на Академия ЦСКА, набор 2018, разказва за заболяването си.

- На колко години получи диагнозата цьолиакия?
- Алек: Открихме я когато бях на 2 години, но тя си е съществувала и преди това.

- Какво беше най-трудно в началото за теб?
- Алек: Не разбирах защо само аз не мога да ям глутен.

- Какво обичаш най-много в спорта, с който се занимаваш? Как изглежда една твоя спортна седмица?
- Алек: Тренирам футбол и най-много обичам да имам мачове и да спасявам топки. Имам тренировки във вторник, сряда и четвъртък. В някои съботи имаме контролни мачове, а в неделя играем в първенството на БФС. Често пътуваме за футболни турнири в други градове или в чужбина.

- Кое е най-голямото ти постижение или най-щастливият момент в спорта?
- Алек: Доста съм силен на дузпи в решаващи мачове. Имам много медали и купи, но най-голямото ми постижение е индивидуалната награда за „най-добър вратар“, на турнир Sofia Cup. Наградиха ме в зала Арена 8888. Тренер Иво ми даде аз да вдигна купата, защото бяхме на финал и спасих решаващата дузпа и така донесох купата за отбора.

- Имаш ли любим спортист или човек, който те вдъхновява?
- Алек: Да – любимият ми вратар е Мануел Нойер. Харесвам Джанлуиджи Донарума и Бусато.

- Помага ли ти спорта да се чувстваш уверен, въпреки цьолиакията?
- Алек: Футболът ми помага много. Когато ме селектираха за ЦСКА повярвах повече в себе си. Това е мечта. Когато играя за отбора трупам самочувствие и това ме кара да вярвам в силата си. Цьолиакията не е важна. Важно е какво мога и колко давам на терена.

- Имало ли е трудности с храната по време на тренировки или по време на турнири и спортни лагери?
- Алек: Сега не. Откакто тренера знае, не е имало никакви проблеми. След тренировка винаги имам нещо в чантата за ядене. На турнири извън София и в чужбина не сме били на хотел, където да има 100% безглутенова храна. Родителите ми носят специално приготвена храна в отделни кутии и така се храня заедно с отбора. С тях съм, просто ям нещо различно.