Денс музиката се превърна в новата поп музика. А неин лидер в момента е “фабриката за хитове” Дейвид Гета. Последните му сингли "Where Them Girls At” feat. Flo Rida и Nicki Minaj и "Sweat” - Snoop Dogg feat. David Guetta са на челни позиции в световния радиоефир и всички клубове в момента. Как се чувства човек, когато предопределя глобалните тенденции, а след това ги оглавява? Как се прави суперхит само за 6 часа и какви са били детските кошмари на най-известния диджей в света, разкрива самият Дейвид Гета в ексклузивното си интервю за btv.bg.

Кажи ни повече за "Where Them Girls At?"
“Where Them Girls At?” явно започва  със "Sexy Bitch" по някакъв начин, защото са базирани на една и съща философия като продуциране, имат сходно звучене. Още в началото, когато направихме песента с Flo, я харесах и усетих, че ще е номер 1. Но тъй като в нея има малко от звученето на "Sexy Bitch" и много хора ги сравняваха, исках да я направя различна. Имах нужда от странността на Ники Минаж и получих не 100, а 200% от нея. Мисля че наистина стана страхотно - перфектният баланс между ърбън, клуб, поп и в същото време интересно и изненадващо. Парчето наистина е супер, има всичко, обожавам го!

Как се стигна до колаборацията с Flo Rida и Ники Минаж?
Продуцирах "The Club Can’t Handle Me" за Flo Rida и се получи много успешно. Горе-долу по същото време направихме и другата песен и аз буквално се влюбих в нея и настоявах да е част от албума ми. След дълги преговори с неговите продуценти, благодарение на това, че сме добри приятели, успях да включа “Where Them Girls At” в проекта. Относно Ники Минаж -  много я харесвам и следя кариерата й от 2 години. Най-накрая се запознахме и когато й пуснах песента, тя веднага я хареса.

Как се работи с Nicki Minaj, толкова ли е луда, колкото си я представяше?
Да. Както казах, вече бях работил с Flo, докато при Ники Минаж нещата седяха различно, аз буквално я преследвах. Още когато за пръв път видях нейни неща в интернет, много я харесах. Изглеждаше наистина шантаво, така че бях малко уплашен в началото, но впоследствие когато се запознахме, разбрах, че е напълно нормална и знае добре какво иска, така че беше много вълнуващо. Изненадващото за мен беше, че тя се оказа срамежлива и дори не искаше да бъда в стаята, докато тя записваше.

Разкажи ни какво те вдъхнови за създаването на "Little Bad Girl" - вторият сингъл към предстоящия ти албум
“Little Bad Girl” е клубен инструментал. Ако го пусках в клуб, хората щяха да полудеят, което е всъщност начинът, по който започнах да правя моя бийт - създавах ритъм, който не се нуждае от песен и е просто клубен хит, без да се превръща в песен. И тъй като е толкова добро, после си казваш: "Ок, може би си струва да върви по радиото, нека му сложим глас". И това е всъщност историята на “Little Bad Girl”. Това че съм диджей, ме прави различен от другите продуценти, защото имам възможността да тествам парчетата и този инструментал беше вече хит в моя сет, дори и без текст.

Пуснах я на Тайо Круз (Taio Cruz) и още от първото чуване той поиска да работим по него. Беше забавно, защото познавах работата на Тайо още преди да стане известен, знаех, че пише песни и вече го бях харесал, след което той заслужено се превърна в звезда. Тайо е европеец, познава денс културата и всеки път, когато работим, правим хит. Когато сме в студиото, всеки път си казваме накрая: "Получи се! Направихме го отново!” И няма значение дали работим за него или за когото и да е друг изпълнител - ние сме заедно и след 10 часа имаме хит. Не 10, дори 6 часа! Имаме чудесни отношения и винаги се стремим да стане още по-добро. Винаги съм бил фен на Ludacris. Когато му пуснах парчето (“Little Bad Girl”), много се впечатли. Впоследствие той се представи страхотно и песента се качи вече на едно друго много високо ниво.

Сътрудничетвото с такива професионалисти прави ли твоята работа като продуцент по-лесна?
Разбира се, че когато работиш със страхотни изпълнители, животът като продуцент е лесен, това са певци, които знаят как да продуцират собствените си вокали. Като Акоn например – мога да му дам мнението си, но няма нужда да го напътствам, защото знае много добре какво прави. Той самият е продуцент, така че процесът по-скоро представлява обмяна на идеи, а не: "Внимавай тук, трябва да го направиш отново.” Той знае какво точно да направи, още преди да съм си отворил устата дори, т.е. той знае по-добре и от мен, защото се занимава само с това. Същото важи и за Will.I.Аm. - това са хора, които са артисти, но мислят като продуценти.

Предишният ти албум "One Love" постигна страхотен успех. Очакваше ли такъв успех, когато го завърши?
Мисля, че стана така, защото се забавлявахме много, докато правихме албума и всички големи изпълнители, с които работих по него, не предполагаха, че денс музиката ще стане толкова масова. Нещото, което направи този албум специален и различен, е, че нямаше напрежение. Аз бях европейски денс артист, диджей с хитове като “Love is Gone”, “Just a Little More Love”, “Don’t Let Me Go Away”, “The World is Mine” – големи, но в моите представи, в моя свят на диджей.

И за мен до онзи момент успехът не можеше да е по-голям. А някои хора от сферата на ърбън културата бяха фенове на моята музика и искаха да се присъединят и да се забавляваме заедно. Но без да планираме, че това ще бъде новият формат на поп музиката в Америка и затова нямаше напрежение. Никой от изпълнителите, участвали в проекта, не си е мислил: "Ооо, трябва да продадем толкова и толкова милиона дискове, трябва да направим парче № 1...”, просто искахме да се забавляваме.

Може би единственият по-напрегнат момент беше, когато работих по “I Gotta Feeling” или “Rock that Body” за Black Eyed Peas, защото те вече бяха големи звезди и Уил от самото начало вярваше в този начин на звучене. Докато другите просто си правеха парти в студиото с мен. И този път беше парти, но всеки осъзнаваше, че може да излезе нещо наистина голямо и че е голям проект, а и аз самият като изпълнител съм на едно друго ниво вече. Имам международен успех, денс музиката се превърна в новата поп музика навсякъде по света и всичко е различно.

Но аз се постарах максимално да запазя първоначалната си нагласа, която беше просто да се забавляваме и да практикувам хобито си, създавайки музика, както и да каня приятели да се включват и да опитват различни неща, да експериментират с различни култури, да миксират настроения, а не да мислят: "Не можем да кажем това, не можем да направим онова, защото трябва да ни пускат по радиото.” И въпреки че сега нещата са много по-сериозни и всеки очаква от мен да постигна голям поп успех, аз се опитвам да съхраня себе си, да запазя онова съзнание, което имах преди. Трудно е, разбира се, защото дори изпълнителите, с които сега работя, са под по-голямо напрежение.

Хубавото е, че по-голямата част от новия албум (отне ми малко повече от една година, за да го създам), е направена в собственото ми студио в Ибиса. Имам чисто ново студио в къщата си там и беше много вълнуващо, звукът в студиото е много специален и някои приятели се отбиваха само за да го видят – Will.I.am, Afrojack и Akon. Мисля, че записахме “Little Bad Girl” също в Ибиса с Тайо Круз. Но самият факт, че имам студио в Ибиса – меката на денс музиката – беше такова вдъхновение за мен

Казвайки вдъхновение, нека да поговорим за новия ти албум. Какво те вдъхнови за него?
Моето вдъхновение винаги е идвало от клубовете, заедно с пътуванията и моите парти хора, защото това е моят живот. Това е което правя и може би ще се повторя, но разликата между мен и други продуценти е, че мога да видя реакцията на хората, когато им пускам парчетата в клубовете. Така че, всеки ден създавам различен бийт. Пускам го през нощта, записвам си някои коментари и просто свиря за хората, продуцирам за хората.

Да поговорим за хаус музиката и хип-хопа и как така те станаха мейнстрийм? Пускаш някое радио в САЩ и чуваш само това! С такава музика ли захрани новия си албум или с нещо различно, което си направил специално за новия си проект?
Фактът, че музиката, която наложих преди 2 години, се превърна в радио стандарт в САЩ, ме мотивира още повече да работя, защото чувствам отговорност.

Разбира се, искам да се насладя на славата и на тази вълна и няма да кажа: "Ок, тотално променям курса”, само защото песента е станала толкова популярна. Радвам се на тенденцията, но се чувствам и отговорен, че трябва да предложа и нещо ново. Хората ме харесаха, защото съм различен, така че трябва да продължавам да бъда такъв. Ето защо бях толкова вдъхновен от тези два месеца, които прекарах в Лос Анжелис, защото записвах всеки ден, но и същевременно слушах радио на път за студиото. И казах на екипа си:

"Знаете ли, в момента клубната музика се е превърнала в стандарт за поп музика.” Така, че ако Usher, Енрике Иглесиас и Риана изкарват нови сингли, използвайки тази музикална тенденция, не мога и аз да изляза със същото звучене, трябва да продължа с нещо ново. Казах си: "Наистина трябва да отворя плика с изненадите вече”, защото ако ще правя това, което те вече правят, не е много интересно, така че предизвикателството на новия албум е да поддържам моята линия, своя стил, но едновременно да изненадам хората, да има и нещо иновативно.

Говориш, че си бил в Лос Анжелис и това е вдъхновило албума и музиката ти. Ти също пътуваш постоянно за изяви на живо. Как това влияе или се отразява на процеса на запис на новия албум?
Както казах преди, влиянието идва предимно от дансинга. Това е вдъхновението за моя албум, за моя живот, от всичко правя музика и сам си избирам живота, който водя. И откакто съм 13-годишен, искам да съм диджей и да споделям страстта си към музиката, да имам различен живот, а не да се събуждам всяка сутрин и да слагам вратовръзката. Това беше кошмар за моите родители, но проработи и сега съм един щастлив човек. Наистина се опитвам да предам позитивността си на останалия свят и вярвам в нея, наистина вярвам в позитивната енергия! Истински се старая да предам това по време на своите партита, а също и в албумите си.

Сега, след като постигна такъв огромен успех с “One Love”, много ли е трудно да се съхраниш, да останеш същия, след като хората те разпознават, ходиш по клубовете и те знаят кой си, музиката ти се слуша навсякъде? Как се промениха нещата за теб самия, като човек, заради успеха на музиката, която си правил и хората, с които си работил и са свързани с теб?
Може би разликата в периодите преди успеха и сега е, че преди много хора познаваха музиката ми, но не знаеха името ми и как изглеждам. Сега много хора могат да ме разпознаят на улицата, но това въобще не променя живота ми. Защото всъщност аз не съм човек, който е постоянно навън. Аз съм на сцената или в студиото, или пиша музика в стаята си. Ето защо не виждам реална промяна, защото аз не ходя на почивка по някакви места, където всички ходят или, ако отида да чуя някой диджей, то ще е в Маями за Зимната музикална конференция или пък в Ибиса, където всички са на една вълна. За да бъда максимално откровен, трябва да кажа, че моят живот преминава в студиото и затова дали съм известен или не няма никакво значение.

Говорейки за студиото, ти си работил с невероятни изпълнители за новия си албум. Кажи ми с кого си записвал?
По този албум работихме всички като едно голямо семейството. Записвал съм с хората, които са ме вдъхновявали от самото начало като Will.I.am., Akon и Kid Cudi, като за мен беше много важно да включа нови гласове и различни стилове. Бях много щастлив да работя с Usher, той е един от най-добрите певци, с които съм си колаборирал и беше изключително ползотворен процес да записвам с него в студио. Като продуцент често работя с други продуценти и композитори, с които взимаме решения относно парчетата, но Usher е на друго ниво. Бях силно впечатлен от него и се радвам че работихме заедно - беше чест.

Не ме е срам да призная, че наистина съм голям фен на Ники Минаж, следях я в Youtube и всичко, което прави и се радвам, че точно тя направи най-лудата песен. Тайо Круз е невероятен композитор и изпълнител, има магия между нас, както и с Аkon и Will.I.Am. Когато сме заедно в студио, идеите изскачат и се превръщаме във фабрика за хитове. Невероятно е!

Едно от най-шантавите неща в живота ми беше запознанството с Timbaland. Бях в студиото в Лос Анжелис, работех с негов приятел, опитвах се да правя хип-хоп, но с моите електронни звуци. Звучеше много като Timbaland и затова приятелят ми Якоб каза: "Timbaland ми е приятел, хайде да му се обадим!”, а когато си продуцент, Timbaland е голяма работа за теб! Затова аз възкликнах: "Ще се обадиш на Timbaland?! Кажи му, че го обичам, кажи му, че го обичам!" Въпреки, че музиката, която двамата правим е съвсем различна, оценяваш как един продуцент може да й придаде фантастично звучене, а той определено е извънземен. Наистина, този човек не е нормален. И така, Якоб му се обади и Timbaland каза, че идва, но Якоб се усъмни, че ще дойде и не дойде. Но точно си тръгвахме от студиото към 5 ч. сутринта и някой или нещо звънна на звънеца – беше Timbaland. Не можах да повярвам на очите си! Супер приятелски и усмихнато попита дали може да му пусна малко ритъм.

Пуснах му и езикът на тялото му веднага се промени и се отвори, и преживяхме най-шантавия момент в живота ми, беше наистина лудост! Този човек не е от земята, сериозно! Направихме този запис и започнахме да си пускаме музика един на друг, пуснах му още от моите неща и той започна да импровизира върху тях, а след това започна да ми свири части от следващия си албум, а аз му давах идеи, след което той просто включи микрофона и започна да създава цяла песен – всички инструменти ги направи само с гласа си. Беше наистина невероятно забавно и тогава ми хрумна нещо. Трябваше да работя с Dev, която направи припева към "Like a G6” и мисля, че тя има невероятен тембър и затова й изпратих записа и съобщение, което гласеше:

"Съгласна ли си Timbaland да се включи в песента с теб? Тя не отговори. Не знаех какво да правя и попитах Timbaland дали той е съгласен да се включи Dev и той каза: "Човече, аз имам вече три парчета с нея” Невероятно е, защото има милион възможни комбинации на света, а те бяха избрали точно тази, която и аз бях избрал – тях двамата. Беше наистина нереално. Съдба! Да, беше интересно преживяване, парчето “I Just Wanna F***”...

Какво означава успехът ти за твоята кариера?
Хубавото на успеха е, че ти отваря много врати. На мен той ми отвори вратата към едни от най-талантливите изпълнители в света и също за участията ми на живо, във фестивалите с най-големите рок банди на планетата и аз съм свирил буквално пред не зная колко милиона тази година. Да бъдеш водещ изпълнител на най-големите фестивали, да имаш концерти на стадиони с моите собствени партита, не просто като подгряващ, беше наистина невероятно! Кариерата ми е във възход едновременно с възхода на денс музиката в момента и затова преживявам много специален етап в живота си.

А мисля, че и всеки диджей в момента го преживява, защото наистина го мисля: денс музиката стана толкова модерна през последната година! Това е световен феномен. Невероятна е и я обожавам. Друго нещо, което трябва да спомена, е колко съм благодарен на всичките си фенове и общността ми. Имам повече от 18 милиона почитатели, които ме следват във Facebook, много хора в Twitter и можем да общуваме директно.

Харесва ми факта, че заради интернет денс културата, която беше в нелегалност досега и се възприемаше по различен начин в различните държави, в момента е еднакво модерна навсякъде и тази тенденция става все по-мащабна. Това не е вече субкултура, а едно голямо глобално щастливо семйство и този факт ме прави най-щастливия човек на света.