Той е роден на 2 юли 1968 г. във Варна и започва футболния си път в Черно море, за който изиграва 123 мача и отбелязва 31 гола, преди да бъде трансфериран в столичния Левски през 1991 г. Става част от един от най-изявените отбори на „сините“, с който печели три поредни шампионски титли в началото на 90-те години. Триумфира и два пъти в турнира за националната купа, а през 1995 г. е закупен от португалския гранд Бенфика. С екипа на лисабонския тим печели Купата на Португалия през 1996 г. След това продължава кариерата си последователно в Славия, турския Бурсаспор, гръцкия АЕК и отново Левски. От 1999 до 2003 г. защитава цветовете на португалските Маритимо (76 мача, 10 гола) и Салгейрош (25 мача, 3 гола) преди да се завърне в родния Черно море, където завършва активната си кариера.

За националния отбор на България дебютира на 22 септември 1991 г. срещу Турция и изиграва 35 мача, в които отбелязва 3 гола. Част от състава на „трикольорите“ при седмото участие на страната ни на световни футболни финали през 1998 г. Илиев взима участие и в трите двубоя на България по френските терени.

След края на кариерата си на футболист се ориентира към треньорската професия. Стартира начело на Черно море (2004-2006), а от лятото на 2006 г. поема Берое, който води (с кратко прекъсване) в продължение на 6 сезона и извежда старозагорци до първи триумф за Купата на България в клубната история. След успеха си (2010 г.) е избран и за треньор №1 на страната, а впоследствие печели приза и за наставник номер едно през 2023 г. През 2012 г. застава начело на Левски, а след това работи в Локомотив (Пловдив) и Верея, преди да се завърне във Варна и отново да поеме родния Черно море.

През ноември 2023 г. става селекционер на националния отбор на България.