Призовете се връчват ежегодно на изявени мениджъри в банковия и финансовия сектор и индустрията в България.
Събитието, което е под мотото „Лидерството заслужава признание“, се проведе в присъствието на министри, депутати, кметът на София Васил Терзиев и други официални лица на изискана церемония в „Гранд Хотел Милениум София“.
Церемонията беше открита от Петя Димитрова, председател на Управителния съвет на фондация „Атанас Буров“, главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на „Пощенска банка“. Тя изрази благодарност към всички, които през годините са съхранили делото на фондацията, и посочи, че целта е нейното наследство да бъде надградено и развито през следващите не само 34 години, а следващите 100 и повече.
Димитрова изтъкна, че фондация "Атанас Буров" е създадена през ноември 1992 г. и е една от първите в България. По думите ѝ трябва да се обърне внимание и на няколко ключови инициативи сред които лятното училище на фондацията, стипендиантските програми, както и подготвяния учебник по финансова грамотност. Той е разработен с подкрепата на Асоциацията на банките в България и целта е да влезе в средното образование.
Основни награди
В категорията „Устойчивост и социално-отговорно управление“ наградата получи „Телерик Академия“. Отличието беше връчено от Наталия Ефремова, министър на труда и социалната политика.
Наградата „Визионер в корпоративното лидерство“ получи Владимир Николов, управител и оперативен президент на „Фантастико груп“. Отличието му беше връчено от кмета на София Васил Терзиев.
Наградата „Български бранд на световно ниво“ беше присъдена на Райчо Райчев, изпълнителен директор на „Ендуросат“ (EnduroSat). Тя му беше връчена от Ваня Манова, регионален мениджър на „Мастъркард“ (Mastercard).
В категорията „Дигитализация и иновации“ беше отличен Мирослав Вичев, главен изпълнителен директор на „Борика“. Наградата му беше връчена от Иван Василев, министър на иновациите и дигиталната трансформация.
Специални награди
В категорията „Банково и финансово управление“ отличието получи Кристоф де Мил, изпълнителен директор на Обединена българска банка (ОББ). Наградата му беше връчена от Васил Големански, председател на Комисията за финансов надзор (КФН).
Наградата за „Индустриално управление“ беше присъдена на Кирил Домусчиев, президент на „Хювефарма“. Отличието му беше връчено от Александър Пулев, заместник министър-председател и министър на икономиката, инвестициите и индустрията.
Наградата за цялостен принос към българската икономика беше присъдена на Огнян Донев, изпълнителен директор на „Софарма“. Отличието му беше връчено от Петя Димитрова, председател на Управителния съвет на фондация „Атанас Буров“, главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на „Пощенска банка“.
По време на церемонията бяха прочетени и приветствия от президента на Република България Илияна Йотова и министър-председателя Румен Радев.
Кметът на София Васил Терзиев също отправи послание към отличените и присъстващите, като подчерта значението на личния пример на лидерите, грижата за обществото и отговорността към бъдещите поколения.
А за доброто настроение на гостите се погрижиха момичетата от "Трио Флорес"
За първи път тази година номинирането, оценяването и определянето на победителите се осъществиха по независима методология, разработена и администрирана от консултантската компания „Делойт“ (Deloitte).
Кой е Атанас Буров?
Атанас Буров е една от най-значимите фигури в българския политически и стопански живот през първата половина на XX век. Той е банкер, индустриалец, народен представител, министър и дипломат. Името му се свързва с развитието на българската финансова система, защитата на парламентаризма и усилията България да отстоява интересите си в сложната европейска обстановка между двете световни войни.
Роден е в Горна Оряховица в заможно семейство и учи право и стопански науки в Париж.
Участва в развитието на Българската търговска банка и българската индустрия. Заема редица държавни постове, включително министър на търговията и индустрията и министър на външните работи в периода 1926–1931 г.
Буров защитава парламентарното управление и европейската ориентация на България. След установяването на комунистическата власт е осъден и преследван. Умира в затвора в Пазарджик на 15 май 1954 г.
Днес е запомнен като една от влиятелните фигури в българския политически и стопански живот през първата половина на XX век.
