Христо Стоичков удря днес 45 години. Няма да се произнасяме дали му стигат или не. И то не заради клишето. Просто не искаме да ни тегли една негова, маркова, защото му се месим в живота.

При всички положения дори само 4,5 г. от живота му се оказаха достатъчни за да влезе в световната историята. От 1992-а до 1996-а. Тогава в “Барса” първо взе най-голямата заплата във футбола въобще. Да, щастието не е в парите, ама какво щастие без пари?

После спечели всички най-големи индивидуални призове в най-великия спорт, за които целия наш футбол реално не може дори и да мечтае. И стана лидер на онзи дриймтим, който разтърсваше света подобно на днешната “Барса”.

Някъде в този период папата го попита в Рим дали иска да благослови левия му крак. "Твоят началник вече го е направил!” скромно отговори най-популярния българин.

Да, Стоичков не обича да прави нещата “като хората”. И затова е Стоичков. Обичан или мразен, но никога безразличен.

Животът е кратък, а той постоянно ни показва, че не обича да чака. Ако беше хокеист щеше да иска да се движи преди шайбата. Не го е страх и от катастрофи. Отдавна е наясно е - у нас дори да се държи смирено като Христос пак ще има такива, които ще го плюят от завист. А ако си остане вечното лошо момче - пак няма да изчезнат онези, които го боготворят.

Затова изглеждат наистина жалки напъните на завистниците му да го вкарат в мравуняка. Няма как да стане. Представете си, че сте български спортен журналист и трябва да отразявате събитията без да го има Стоичков.

Няма “Златна топка”, няма Американско лято, няма “Златна обувка” на световно, няма българин сред 100-те най-велики във футбола, няма...Без него просто няма златна история. Сори, както се казва - с фактите спорят само идиотите.

Стоичков обаче го има, да е жив и здрав. Дори в страна, в която завиждат и ако има дори една лъжичка захар повече в кафето. Оцелява и живе по своите правила. Без да се страхува да минава на жълто. Но както още чичко Маркс е прозрял докато измисля комунизма свободната воля води до грешки. Но и въпреки тях той има куража да продължава да води живота, който иска.

Стоичков е всичко друго, но не и обикновен. И така е направил реклама на България колкото например Чърчил и Моника Люински на пурите.

Днес когато удря 45, който го харесва може да пие по едно за Камата. А който не - да духне свещите на тортата му!