* "Злобата в България ме изгради като характер"

* "Съжалявам, че се върнах от Испания"

* "Барселона е едно село в сравнение с Мадрид"

* "Три пъти си чупих глезена на тенис"

* "Вече не съм от Левски"

Славея Сиракова става известна още с раждането си. И няма как да е иначе с родители като Наско Сираков и Илиана Раева. По-голямата дъщеря на звездната двойка рядко дава интервюта, но пред в. „България Днес" разказа всичко за новия си бизнес, за голите си фотосесии, за ВИП-овете в България и за отношенията в семейство Сиракови.

 

 

- Не, в никакъв случай  не съжалявам. Отново бих го направила! В днешно време хората са доста по-разкрепостени. Когато една жена се чувства добре в кожата си, няма нищо срамно в това да си прави такива снимки. Стига всичко да е в границите  на  моралното, на естетиката. Събрах и негативи, естествено. Изписаха се какви ли не абсурди, но аз не мога да тръгна да опровергавам всичко. Тогава на фона на всички снимки избраха най-провокативните.   Но беше хубаво. Снимахме 7 часа, направихме над 700 кадъра. Аз се забавлявах и в никакъв случай не съжалявам. Много е важно как представяш тези снимки, не трябва да е по вулгарен начин. Защото   красотата може да се изкара  в  една много   различна и пошла светлина. Но аз не се интересувам кой какво говори, много харесвам тази си черта. В   България   злобата много ме е наранявала още от малка. Но това ме изгради като характер и вече не обръщам внимание на лошото. Чела съм какви ли не неща за себе си. Дори са ме бъркали със сестра ми,   дори не са си направили труда да разберат коя е. Смяла съм се от сърце. Но това е рискът на професията да си дете на известни родители. Злоба има навсякъде, но тук хората като че ли са по-агресивни.

 

- След снимките станахте ли още по-популярна?

- Целта в никакъв случай не беше такава. Все пак след това отказах всякакви предавания и интервюта. Ако исках да ставам известна, най-нормално щеше да бъде да ходя по всякакви предавания и да обяснявам наляво и надясно защо съм се снимала и защо съм си сложила импланти. Всеки път се задават едни и същи въпроси.

 

- С какво се занимавате в момента?

- Със сестра ми Виолета се занимаваме със спортни центрове вече втора година. Работата ми доставя огромно удоволствие. Имаме страшно много персонал и хора, за които отговаряме. В началото беше много трудно. Нов бизнес, конкуренцията е голяма. Докато се завърти колелото, беше доста трудно. Но със сестра ми много си помагаме. Много хора си мислят, че всичко е благодарение на майка ми и баща ми. Но в крайна сметка аз и Виолета сме по цял ден тук, ние взимаме решенията, менажираме и всичко е на наша глава. Предлагаме всякакви видове танци, аеробни занимания, фитнес, възстановителни процедури, парни бани, йога. Работата е свързана със страшно много хора. Опитът е безценен за мен. Винаги давам всичко от себе си и работата ми е удоволствие.

 

- Все пак родителите не са ли ви помогнали в началото?

- Естествено. Всеки родител, ако има възможност, ще помогне първо на детето си. По никакъв начин не се чувствам привилегирована, това е съвсем нормално. Естествено е родителите да дадат някакъв старт на детето си. Вече от нас зависи дали ставаме за тази работа, дали ще се развиваме. Този бизнес го направихме аз и сестра ми. Събрали сме страхотен екип. Разбира се, без майка ми и баща ми нямаше как да започнем. При нас можеш да дойдеш и да разпуснеш и после да си тръгнеш доволен. На ден минават поне 300-400 човека. Трябва да се спортува, страшно е, че има толкова деца с наднормено тегло. Затова имаме идея да ходим по училищата, за да си изградят спортна култура. Ако се изпусне този момент, после става много трудно.

 

- Защо не спортист като тях?

- Никога не съм се виждала като професионален спортист. Това изисква страшно много жертви и аз ги давах, докато тренирах. Започнах с художествена гимнастика, но заминахме за Сарагоса и прекъснах. Когато се върнахме от Испания и франция, вече бях на 9 години. И за гимнастиката вече бях стара. После започнах с тенис, тренирах до 16-годишна. Последните две години бях в школата на Луис Бругера в Барселона, Отказах се заради много травми, три пъти счупих глезена си. Първия път го счупих, докато играх футбол. Дори не разбрах, ц уикенд бях със счупен глезен. После отидох на тренировка и казах на лекаря: „Абе нещо ме боли". Не можех да си обуя маратонката, но напъвах, защото аз много търпя на болка. Веднага ми сложиха шина, възстанових се и го счупих пак. Сложиха ми гипс, счупих го трети път. На един и същи крак, на едно и също място. Това ми дойде в повече. Явно спортът не е бил моето поприще.

 

- С какво искате да се занимавате?

- Страшно много обичам децата. Имах идея да направя собствена детска градина. В Барселона бях в един старчески дом и бях много очарована от условия. Като се върнах, бях решила да направя дом за възрастни хора. Аз съм   човек на  крайностите - детска градина или старчески дом. В бъдеще мечтая да направя едно от двете, дай боже да имам възможност сама да го направя. Но засега работа ми носи удоволствие. А когато е така, един ден започваш и да печелиш. Бих направила и предаване, на което да съм водеща. Трябва да е позитивно, може би лайвстайл предаване. За сутрешно не ставам, не мога да се събуждам рано.

 

- Не мислите ли вече за ваши деца?

- Естествено, че искам да имам мои деца. Но още не е дошъл моментът, в момента работата ми е на по-преден план. На 28 съм, имам време, в днешно време жените раждат по-късно. Много обичам деца и много ще се радвам.

 

- Баща ви също беше казал, че иска внучета.

- Ооо, баща ми със сигурност ще се радва. Той сигурно чака един малък внук футболист, готов да го хвърли на терена още на 2-годишна възраст.

 

- Вие от футбол не се ли интересувате?

- Ооо не, изобщо. Вече не съм и от „Левски", само баща ми докато играеше, бях за тях. Половината играчи не ги знаех. Гледала съм само баща ми като малка, и то рядко - световното 94-та. Тогава той си изгуби обицата, та майка ми ходи да му носи нова. Сигурно някой го е дръпнал за ухото, преди да вкара гол. Но футбол не гледам. Следях олимпиадата, естествено, художествената ги м наети ка, борбата. Като малка много се кефех на кеч. Иначе най-много обичам тенис.

 

- Гледате ли „ВИП Брадър"?

- Не. Видях Памела Андерсън, жената е с позитивно мислене, нея я харесвам по принцип. Тя изглежда уникално за годините си, а и това й е работата. Иначе гледах отделни части. Разказаха ми за Златка и за столиците, много беше смешно.

 

- Вие бихте ли участвали?

- Те ми се обадиха хората, но аз категорично отказах. Имайки предвид какво се случи в предишните формати, няма човек, който да не се е изложил. А и те нямат никакви граници с тези мисии. Това е за тези, които търсят слава и изява. Не се стигна дори до разговор за пари, аз в такъв формат не бих участвала. Бих се съгласила за шоу, подобно на „Денсинг старс". Всеки да си преценява, последствията едва ли са много позитивни.

 

- Да, ние сме много сплотено семейство. Споделяме си, говорим си. Нали знаете, семейното огнище, нашият дом е нашата крепост.

 

- Баща ви в момента не работи. Не му ли е скучно?

- Не, баща ми се чувства много добре. Много е спокоен, гледа си от време на време мачове. В никакъв случай не мога да кажа, че се чувства зле. Дълги години е бил в спорта, дал е страшно много за спорта. Но аз обичам да казвам - неговият талант е прекалено голям за малка България. Той си е дал живота за „Левски" и 'Затова има такива успехи. Това никога няма да се забрави. В момента не му се занимава с футбол, но знае ли човек какво ще му прищрака.

 

- Съжалявате ли, че не останахте в Испания?

- Утре ако ми кажат, си събирам куфарите и заминавам. Никога не съм се чувствала чужденец там. Имам си средата, имам си приятелите. Моят град е Мадрид, Барселона е едно село в сравнение с него.

 

- Завършили сте актьорско майсторство в Испания, защо се отказахте от изкуството?

- Съжалявам, че се върнах от Мадрид и зарязах киното. Тогава държах живота си в ръце. Правех това, което исках, снимах. Донякъде съжалявам, защото тук не мога да се занимавам с това. Въпреки че напоследък има хубави български филми. В Испания се снимах в един документален филм. Беше за монахини и играх главната роля. Така и не го гледах, но получих приличен хонорар. Снимах късометражни филми и програма за научаване на испански. Просто прекъснах и зарязах всичко.

 

- Бихте ли се снимали в български филм или сериал?

- Зависи от много неща. По-скоро бих снимала филм, отколкото в сериал, защото много се разточват във времето. Но не е късно, жените сме актриси по природа. Иначе гледам български филми, ходя и на театър. Много харесвам Асен Блатечки, лошото момче, Владо Карамазов. Нашите сериали не са по-лоши от турските, дори напротив. В Испания има един „Без цици няма рай", бяха ми обещали да ме запознаят с режисьора и да отида на кастинг. Още една причина да съжалявам, че се върнах. Този сериал стана №1 в цяла Испания. А България има голяма звезда в цял свят като Нина Добрев, тя има уникален талант. Защо тук никой не пише за нея?

 

- Има ли звезди в България?