„Днес станахме свидетели на твърдения от страна на Костадин Хазуров, че ЦСКА „краде“ млади футболисти от неговия клуб“, пише шефът на детско-юношеската школа на „червените“ Костадин Ангелов в своя профил във „Фейсбук“ и допълва:

„Като човек, който работи в детско-юношеския футбол, чувствам нуждата да отговоря не толкова от позицията на институция, а от името на здравия разум и моето лично мнение по въпроса.

Смятам, че е неуважително да наричаш някого "директорче", особено когато този човек – дори и с малко – е допринесъл за твоето развитие. Вместо с обиди, нека говорим с факти. Затова ще си позволя да задам три важни въпроса:

Чия собственост са децата?

Децата не принадлежат на нито един клуб или треньор. Те не са вещи, които могат да бъдат „крадени“. В повечето клубове родителите заплащат такси за обучението на децата си. Когато едно дете достигне до подписване на първи договор, клубът често извлича дивиденти, въпреки че семейството е поемало основната тежест на развитието му. Кой тогава има право да говори за "кражба"?

Кой носи отговорност, когато едно дете реши да смени клуба?

Ако едно дете реши да премине от един клуб в друг, виновен ли е този, който го кани, или този, който не е успял да го задържи? Не е ли редно треньорът да се запита каква е неговата роля в този избор? Дали пък причината не се крие в подхода, методите или отношението, което е показал към състезателя?

Има ли памет и последователност в позициите?

Ако не греша, г-н Хазуров сам е бил част от клуб, който нямаше академия, но предлагаше добри условия и стипендии на деца от други клубове. Тогава не чухме да се говори за "кражби". Кое е различното днес?

В заключение – нека не обиждаме труда на нито едно дете, нито на родителите, които ги подкрепят. Всеки млад футболист и семейството му имат право да избират средата, в която вярват, че ще се развиват най-добре. Нашата задача като треньори и клубове е да ги убедим с работа и отношение, а не с обвинения.“