Счупената корона на Царицата

Асен Марков е бивш държавен и балкански шампион на 400 м. с препятствия. Участник на Олимпийските игри в Барселона92. Два мандата председател на Българската федерация по картинг спорт, както и на Югоизточно европейска картинг зона. Един от основателите на Академията за млади пилоти, от която излезна сегашната ни звезда във Формула 3 - Никола Цолов. 22 години работил в Министерство на младежта и спорта, като е заемал постовете директор на Спорт за високи постижения, Регионална координация и контрол, зам.министър и главен секретар. В момента председател на СКЛА "Питагор", гр. София.

С пост във фейсбук Марков също взе отношение в случващото се в атлетиката:

Преди точно 33 години сбъднах мечтата си, мечтата на всеки спортист - да участва на Олимпийски игри.

Бях един от най-младите в националния отбор по лека атлетика. Попаднах в най-силната серия, от която първите четирима състезатели по-късно се класираха за финала, а Уинтроп Греъм спечели бронзов медал.

В адската жега на обяд в Барселона поех риск — бягах на 13 крачки между препятствията до седмото, после на 14. Дълго време бях рамо до рамо с Греъм, почти 300 метра. Бягането беше най-силно в сериите, но аз не издържах. Не се класирах за полуфинал.

И това е моята история. Но не тя е причината да пиша това.

В друга ситуация, вероятно бих споделил този спомен просто така. Щеше да събере няколко "лайка", някой щеше да напише "машина си", друг щеше да се учуди, че съм участвал на олимпиада. Егото ми щеше да бъде доволно.

Но не. Това не е целта.

Това е само една история. Моята история.

Аз съм дете на спорта — израснах в спортно семейство. Баща ми, майка ми, чичо ми – всички бяха лекоатлети.

И въпреки това, с изненада видях как двете ми деца само минаха през леката атлетика и избраха кикбокса. Попаднаха на страхотен отбор и треньори, постигнаха отлични резултати, но по-важното, получиха от спорта онова, което е най-ценно - уважение към другите, осъзнаване на собствените грешки и постоянен стремеж към развитие.

Да, малко ми беше мъчно, че не избраха "моята" атлетика. Но приех избора им. Важно беше да спортуват.

Преди по-малко от година, с мои съмишленици създадохме клуб по лека атлетика с една по-различна мисия — не просто да тренираме деца, а да им помагаме да открият своето място. Да ги насочим към треньор, който пасва на техните нужди и на желанието на родителите им. Така, работим с няколко колеги, с които се познаваме още като състезатели.

Точно в тази връзка, преди два дни бях делегат на Общото събрание на федерацията по лека атлетика.

Не искам да говоря за самото "събрание" — защото то беше всичко друго, но не и Общо събрание.

И там, на петия етаж в Спортната палата, ме заля вълна от спомени. Спомени, които нося в себе си от над 30 години. Спомени, които ме изградиха.

Но какво видях? Видях хора, чието поведение беше всичко друго, но не и достойно за най-висшия форум на една федерация. Хора, които се обиждаха, нападаха, мереха си егото – „ти кой си“, „ти си непознат“, „ти пари дал ли си“ и т.н. и т.н. И всичко това — на фона на родна атлетика, чиито резултати от години са на ниво "първа старша", Слава Богу с малки изключения.

А отстрани, тихо и с недоумение, седяха двама олимпийски шампиони — Тереза Маринова и Христо Марков, последният едва допуснат в залата, както и журналистите.

И се замислих:

Какво ме научиха моите треньори? Какво видях като дете, израснало буквално на стадиона, където треньор бе баща ми?

Помня как Танети ни вдъхновяваше преди състезания и защитаваше пред „шефовете“.

Помня как Ришо намираше начин да ни разсмее дори в най-напрегнатия момент.

Помня строгия, но справедлив „бате Васо чукът“ и неговия тънък хумор.

Помня все още „отнесения“, но презицен и точен в преценките си Янко Братанов.

Помня как все още Бате Димо не е нагрубил някой.

Помня Бате Коце и Драганов, дали и даващи много за атлетиката и взели малко.

Помня още много и много.

Помня как треньорите бяха един екип независимо при кого тренирахме, всички бяхме „техни деца“.

Помня как ни ръководеха Иванка Христова и Иван Сеизов.

Помня и какви приятелски взаимоотношения имахме съперниците и как все още сме приятели.