"Обещал съм си да се сдържам максимално по такива теми, защото нещата са такива, каквито са. Левскарската общност е такава, каквато е. Но!

Абе струва ми се едновременно смешно и жалко тролове и тролски страници, създадени и подкрепяни от меркантилни типажи около ръководството на Левски, както и самотитулуващи се "истински" левскари да се вайкат защо имало "само 30 000" срещу АЗ Алкмаар на стадиона. Докато, видиш ли, тези в "червено" били повече на финала за купата.

Жалко и смешно е, защото същите тези доста време обясняват как "неистинските" левскари трябвало да си гледат Гьозтепе, да се махнат от стадиона и т.н. Мажоритарният собственик и той дава тон с това, че някои левскари не се били радвали на победите.

И се питам: ами дали не са ги послушали?

Има доста неща, които могат да отблъснат левскарите, защото през годините най-важното е било въпреки обстоятелствата да се пазят символите на Левски: име, цветове.

Това по повод и полемиките с цветовете на резервната фланелка. За мен не е проблем, че е бяла, може да е кафява, розова и каквато им хрумне в клуба, защото това е модерният свят. Даже в мисленото си смятам, че трябва да се пази само първия екип - сини фланелки, сини гащета. Записано е в устава вече на Левски и не мисля, че ще има смелчага (като Павел Колев), който вече ще си позволи своеволия.

Проблем обаче е, че с някакво садистично удоволствие се говори за този бял цвят и се легализират връзките със Спартак. И садизма идва от множество фенове, които сякаш искат да изтезават Левски и левскарското в техния абсолютно автентичен вид.

Като очевидец на събитията през 1985 г., когато ни прекръстиха Витоша, на първия мач с ЦСКА се изсипа цяла София. "Народна Армия" беше пълна с левскари, включително в Сектор Г и ченгетата вадеха цели редове, когато се пееше "Левски, Левски". Така се опазваше името Левски и се печелеше респекта на властта. Тогава съм си казал с детската наивност, а после и осъзнал със зрелостта, че Левски е много повече от футболен отбор. И че "Левски значи свобода" не е просто готино скандиране.

Заради това хората от онези поколения са по-чувствителни по темата. А и имат (мнозина) съвсем обосновано предположение, че ако отношението тогава беше като днешното, Левски още можеше да се казва Витоша. Какво пък толкова, важното е да го има!

Така е и сега. Много голяма част от населението се опростачи и "гони" левскарите от стадиона, защото живее в "Биг Брадър". Левски им е тема за ракията и салата, плюшена играчка и извор на самочувствие, което не могат да си набавят собственоръчно с поведението в живота. Добре, че няма СМС-и да пускат, щото няма да им останат пари за казиното на великия спонсор.

Това с хората на стадиона е ясен знак. През 1985 г., когато никой не скандираше "Витоша, Витоша" на "Народна Армия" бяха 5:1 в полза на левскарите, включително Сектор Г. Доста неща са се променили оттогава.

Може би няма да доживеем тези в червено да са повече, но със сигурност ще се случват все повече подобни полемики, докато вилнеят самоназоваващите се "истински" левскари, тролове и меркантилни собственици, които гледат себе си, а не Левски.

Много от онези, които в онзи ден през 85-та си проправяха път през тогавашния Парк на свободата и излизаха гордо, като ги гонеха милиционерите, днес не са живи. Повече от сигурно е, че щяха да чувстват отвращение.