Тзи история може да бъде разказана по много начини. И нито един от тях няма да е грешен. Левски отново е шампион след години на разочарование, сътресения и падения. Днес "сините" са стъпили на върха и чакат своята коронация. За да се стигне до този момент обаче много неща трябваше да се случат.
Тази история спокойно може и трябва да започне с приноса на феновете. С онези, които останаха, когато беше най-трудно. Когато стадионите бяха празни заради слабата игра и COVID-19, но вярата – пълна. Когато се купуваха виртуални билети не заради мача, а заради каузата. Те не просто подкрепяха отбора – те го държаха жив. Счупиха редица рекорди за приход на фен-магазин, продажба на членски и абонаментни карти, разграбваха се тениски като никога досега.
Тази история може да бъде разказана през призмата на Наско Сираков – човекът, който пое отговорността в момент, в който малцина биха го направили. Време на риск, на тежки избори, на несигурност. Не липсваха скандали, провали, трусове, но Вълка оцеля, за да грабне своята 12-а титла с любимия Левски. Правил го е като футболист, директор, а вече и като президент. Никой друг не може да се похвали с подобно постижение.
Може да мине през фигурата на Хулио Веласкес - един чудат испанец, който дойде в тежка ситуация, но не се огъна пред негативизма у нас. С усмивка обясняваше, че се гордее със своите футболисти, че следващият мач е най-важен, парираше всички опити за провокативни въпроси. Понякога гореше дори повече от играчите, но тази негова искра така и не загасна. Началото бе трудно, но сега е дори по-сладко. Никога не бе играл в Европа, а дебютът му там бе забележим. "Сините" стигнаха до продължения срещу настоящия полуфиналист в Лига Европа, а след отпадането играха плейофи в Лигата на конференциите.
В тази история трябва да се спомене и Станимир Стоилов – треньорът, който върна нещо по-ценно от точки. Върна идентичността. Върна усещането какво означава да играеш за Левски. Подреди хаоса, даде посока и показа, че пътят нагоре минава през характер. Умело ръководеше и трансферната политика, а това доведе до впечатляваха изходящи трансфери, донесли по-добро финансово бъдеще на клуба. Тръгна си изненадващо, но защото държеше на своите принципи.
Тази история се посвещава и на онези футболисти, които Живко Миланов изведе на първа тренировка в момент на пълна несигурност - Радослав Цонев, Борислав Цонев, Илия Димитров, Здравко Димитров, Ивайло Найденов, Стивън Петков, Симеон Славчев, Билал Бари, Георги Александров, Валери Божинов, Звонимир Миколич и Пламен Андреев. Така изглеждаше първата тренировка на "сините" през 2021 година и титлата тогава звучеше също толкова реално, колкото и финал в Шампионска лига. Днес героите са други, но и тези няма да бъдат забравени.
От дъното до върха. От съмнение до триумф. От празни трибуни до препълнен стадион. Днес Левски е шампион. 27-ата титла е факт.
Но тази история не е просто за купа и медали. Тя е за пътя. За хората по него. За вярата, която не изчезна, дори когато всичко друго изглеждаше изгубено. Тази история може да бъде разказана по много начини – през феновете, през ръководството, през треньорите, през играчите. И най-хубавото е, че всички тези разкази са верни.
Защото Левски никога не е бил просто отбор. Той е общност. Той е изпитание. Той е вяра. И този път – той е шампион.
