Спортният директор на Реал (Мадрид) Предраг Миятович даде интервю пред медиите непосредствено преди мача с Ювентус, като той смята, че неговият тим ще спечели този сезон Шампионската лига. Според Педжа Реал вече има изграден и обигран състав, който може да се пребори успешно с конкуренцията на другите грандове през този сезон и да стигне до престижния трофей. Интервюто бе публикувано в вестник "Меридиан Мач". - Г-н Миятович, кое е по-тежко, да сте футболист или шеф в Реал (Мадрид)? - Много по-лесно е да играеш футбол. С всички играчи, бивши и настоящи, съм абсолютно съгласен когато казват, че най-хубавата професия на света е да си футболист. Да, има и голямо напрежение, но това е абсолютно нормално, когато достигнеш високо ниво в развитието си и играеш за най-великия клуб в света, какъвто безспорно е Реал (Мадрид). Но когато замениш футболната игра с управленската структура, то тогава вече говорим за два напълно различни свята. Постът, който в момента заемам в Реал (Мадрид), е много тежък и отговорен, а натискът върху мен от всички страни е огромен. Сега за мен нещата не свършват с 90-те минути на терена, а продължават с милион други ангажименти, които трябва да организирам и реализирам. Не е лесно. - Как обикновено протича един работен ден на Предраг Миятович в Реал (Мадрид)? - Напрегнато. Освен задачите, свързани със спортно-техническата част, има още 120 души под мое ръководство, като всичко това трябва да бъде перфектно - международен футбол, разузнаване, първият отбор, треньори, играчи, младите генерации... Много хора трябва да бъдат организирани, за да функционира всичко в клуба на нужното ниво. Работният ми ден започва около 9 часа с четене на факсове и имейли, след което следват срещи с треньорите и играчите. После пък идват оперативките с директорите на другите секции. След обед - подновяване на договори, провеждане на много разговори с различни мениджъри и подписване на безброй документи. И накрая, когато погледна през прозореца, вече е тъмно. Ето така обикновено протича един мой ден - напрегнато. - Мнозина смятат, че Примера Дивисион е най-доброто първенство в света. Вие лично споделяте ли такова виждане? - Без съмнение това наистина е не само най-класното, но и най-тежко първенство в света. Все пак то продължава до средата на юни. Отборите, които участват в него заедно, да речем, с тези от Англия доминират в Европа през последните години, като това е основен критерий за оценка. - За Реал има две големи дербита - градското с Атлетико и националното с Барселона. Как изглеждат сега за вас тези мачове. Може би както когато бяхте на терена? - В момента е много по-тежко и трудно, защото натискът - медиен и всякакъв друг, към нас е по-голям, а и вече няма как лично да помогна. Мога всичко да организирам, но след като не съм на терена за да подам, или да отбележа... Това за мен сега е най-големият проблем. За Реал мачовете с Атлетико и Барселона винаги са били от витално значение, независимо от временното състояние на отборите или класирането им. През последните години Барселона бе суперфаворизиран не само в Испания, а и в Европа - два пъти станаха шампиони (б.р. - 2005, 2006 г.), отделно спечелиха и Шампионската лига през 2006 година. Сега обаче след двете ни поредни титли - тази и миналата година, дойде време ролите да се разменят. Колелото се върти и е време Реал да доминира. Мисля, че се справяме доста успешно. Този сезон сме по-силни от предишния и вярвам, че може да спечелим Шампионската лига. - Значи този сезон това е приоритетната за Реал цел? - Ясно е, че след като спечелихме два пъти последователното титлата, имаме задължението да направим голяма кампания и в Шампионската лига. Имаме страхотен отбор и играчите са готови да го направят. Аз съм оптимист. Това е много важна година за нас. Шустер изгради страхотен колектив и всеки един от футболистите иска да влезе в историята на Реал като спечелил най-престижното клубно отличие. - Така позитивно ли разсъждавахте и преди гола, който върна на Реал европейската шампионска титла в мача с Ювентус преди девет години? - Преди финала в Амстердам всички усещахме, че това е шансът на живота ни, шансът на нашата генерация - да върнем КЕШ на Реал след 32-годишно прекъсване. И сега безкрайно много се радвам, че успяхме. Иначе и тогава, и днес разсъждавам по един и същи начин, с мисълта за Реал в ума, сърцето и душата си. В нито един миг тогава през главата ми не мина мисълта, че можем да загубим финала. Иначе Ювентус беше абсолютен фаворит преди двубоя и на всеки един от нас това бе ясно - в състава им играеха Зидан, Дел Пиеро, Дешан, Перуци, Чиро Ферара, Ди Ливио, Конте - уникален отбор. Нощта преди мача всички играчи се събрахме в моята стая в хотела и решихме да направим разбор на предстоящия финал. Констатирахме, че пред нас сега има исторически шанс, от който трябва да се възползваме. Договорихме се да излезем на терена като 11 лъвове и да направим всичко, което е по-силите и възможностите ни, за да не загубим финала. Пийнахме и малко вино за кураж. Ако мислехме по друг начин, а именно как да не допуснем гол или два, със сигурност щяхме да загубим мача. - Кого би избрал Предраг Миятович за носител на „Златната топка“, след като преди дни станаха ясни имената на претендентите? - Ако зависи от мен бих гласувал за Икер Касиляс, но аз нямам това право. Да се надявам, че журналистите също ще са на това мнение. Икер го заслужава, стана шампион с Реал и бе с голям принос за титлата на Испания на Евро 2008. Какво повече?