Легендата в борбата Братан Ценов гостува в предаването „Код Спорт“ по RING. Той е бронзов олимпийски медалист, световен и европейски шампион по класическа борба и настоящ треньор на националите в този стил. Завърна се на поста, който заемаше в периода 1997-2012 г., след продължително отсъствие по собствена воля. Предлагаме акценти от разговора с „Треньор номер 1 на 2005 г. в България“:
- Беше 10 години извън голямата игра. Защо взе това решение и сега съжаляваш ли, че го направи след игрите в Лондон през 2012 г.?
- Решението беше спонтанно. Реших, че трябва вече да си почина от тези неща, да се отърся от емоции и проблеми, които във времето имаше много. Не съжалявам.
- Кой те покани да се завърнеш начело на националния отбор и колко време ти трябваше да вземеш това решение?
- Получих обаждане от г-н Гриша Ганчев. Искаше да се видим, отидох на срещата. Там присъстваше президентът на федерацията Христо Маринов. Проведохме разговори за това да бъда треньор. Аз първо бях резервиран и учуден от поканата. Казах им, че ще си помисля и горе-долу 20 дни имаше дебати какво да бъде, как да бъде. В крайна сметка реших, ако мога да помогна с нещо и те вярват в мен, че мога да помогна, затова се съгласих.
- Доволен ли си от изминалата година? Каква оценка даваш – европейска титла и два сребърни медала от световно първенство след сушата през 2021 г.?
- За мен това е много добър успех. Европейски шампион, два медала още от европейското, едно пето място, два медала от световното първенство. Честно казано, когато трябваше да ставам треньор, не бях сигурен, че такива работи можем да сътворим за по-малко от година.
- Рано ли е Париж 2024 за Едмонд Назарян и Кирил Милов да успеят да се качат на върха?
- Аз не смея да кажа, че им е рано или им е късно. Напротив, когато дойде времето, те трябва да са готови за това нещо. За всяко едно състезание, което дойде, ти трябва да си готов! Те са го доказали във времето. Просто е имало ситуации, когато много малко е липсвало, за да бъдат на върха. Има време дотогава да се работи, да се шлайфа този диамант и дай боже на олимпийските игри да има голям успех.
- Има гласове, че трябва да се промени системата за подготовка на националния отбор. Навремето разполагахме с по 5-6 готови за медал от европейско първенство борци във всяка категория, а сега общо толкова са ни класните национали. Не трябва ли на малки групи, по двама-трима борци с треньор да търсим лагери в чужбина?
- Преди, когато имахме успехи и взимахме толкова медали, отборът беше цял. Всичко беше направено с цел по-старите да помагат на по-младите. Ние трябва да привличаме по-млади състезатели, които да се обиграват. Ако стане така, че например няколко човека са извадени да тренират извън България, няма как да има приемственост с младите.
- Христо Стоичков призна в своята биография „Историята“, че мачовете на малки вратички в залата на комплекс „Червено знаме“ в София са го калили, защото се е чувствал като на жарава - така ли е? Спомняш ли си тези времена
- В борбата по принцип много използваме футбола за тренировъчен процес. Винаги е било от двата отбора всеки до последно да се бори за победа, както е навсякъде. С присъствието на Ицо ставаше голям скандал той в кой отбор ще бъде и вдигаше много адреналина. Борбата във футбола използва доста прийоми от хокей, както и борцови. Той се справяше много добре. Може би оттам са дошли тези неща.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, „Ринг“
