Никой или почти никой не вярваше, че България ще се отърве без загуба от мощния тим на Сърбия в европейска квалификация. Е отърва се, но не нашият отбор, а струващата над 250 милиона евро звездна селекция на Пикси Стойкович. Девет проклети секунди не стигнаха за да чуем последния съдийски сигнал на Крейг Поусън при резултат 1:0 и да стигнем до първа победа над "плавите" от 38 години...
Ако някой ни беше казал преди двубоя, че той ще завърши 1:1 със сигурност щяхме да сме щастливи. След този развой, обаче остава горчилката от нелепо изпуснатата победа. Защото въпреки тоталното превъзходство в показателите владеене на топката (31:69 процента), корнери (0:7) и пасове (297:631), в 95,50 минута на мача точните удари в очертанията на вратата бяха 2:1 за България плюс фамозния шут в гредата на Филип Кръстев и пропуска на Георги Русев сам срещу вратаря през първото полувреме. Разбира се и сърбите имаха своите шансове, но железната игра на защитата и вратаря Иван Дюлгеров ги бяха почти обезсърчили...
Кирил Десподов за пореден път доказа, че е призван да бъде лидер на този отбор. Звездата на Лудогорец беше навсякъде на терена, вкара гол, даде изумителни пасове към своите съотборници, изкара жълт картон на противников играч с бързината си...Въобще показа, че в момента е най-добрият български футболист и един от малкото, притежаващи поне средно европейска класа. А какво да кажем за Чочев? Голмайсторът на Efbet лига пак показа безсмислието на ината, демонстриран от Младен Кръстаич до момента. И затвърди на 1000 процента мястото си в този национален отбор...
Защитниците, водени от вездесъщия Илия Груев-младши и набиращият все по-голяма увереност млад вратар на Черно море Иван Дюлгеров могат да получат само една оценка - Отличен 6! Те успяха да се справят на 99,99999 процента с класните нападатели на съперника и показаха, че с дисциплина и себераздаване всичко във футбола е възможно...А какво да кажем за едно от най-сърцатите момчета с бели фланелки в този мач? Виктор Попов категорично доказа на цяла България, че е номер 1 на поста десен бек и не трябва да излиза от състава, както си позволи да го направи Младен Кръстаич в Литва. Варненецът не само обезличи своите опоненти, но даде началото на знаменитата комбинация с Чочев и и Десподов, довела до гола за България.
Без да изпадаме в излишна еуфория, трябва да похвалим и останалите национали за представянето им в Разград. И само да си представяме какво щеше да се случи, ако Господ ни бе намигнал и пратил топката 5 сантиметра по-надолу при този феноменален удар на Филип Кръстев в 69-та минута...
И тук стигаме отново до треньора...Да, не може да се отрече, че Младен Кръстаич имаше повече от всякога мотивация да се докаже. На първо място, защото столът му беше силно разклатен преди този мач, а и съперник бе родната му Сърбия. Но той отново като че ли обърка смените и не показа точен усет за водене на отбора в решителните моменти. Защото винаги, когато получиш гол в последните минути вината е на треньора. Кръстаич просто трябваше да даде указания за накъсване, ако щете за брутално бавене на играта в даденото от рефера 6-минутно продължение - тогава, когато всички средства за пазене на резултата са разрешени. И хората от халфовата линия и атаката да облекчат поне малко героично борещите се наши защитници и вратаря Дюлгеров. Нищо подобно не се случи на "Хювефарм Арена", напротив. След 90-та минута се заформиха такива страховити мелета пред нашата врата, че бе опасно за гледане от хора със слаби сърца...За да бъдем попарени всички от този шут на Данко Лазович 9 секунди преди края на мача...
Ако се върнем по-рано в мача не може да не прави впечатление странната смяна на играещия за пореден път на топ ниво Ивайло Чочев още в 66-та минута. После бе изваден и капитанът Кирил Десподов и отборът остана без двамата си лидери в най-трудните двайсетина минути в края...Да се чуди и мае човек на какви принципи ги прави тези смени Кръстаич, след като и в Литва имаше слабости в това отношение...
Но, както се казва, мачът е свирен...България бе толкова близко до една от най-значимите си победите на европейската сцена в последните години, че няма как да се зарадваме напълно на героичната игра на тези момчета, които носеха вчера националния екип. Те заслужават само похвала за мъжката битка, която водеха за всяка педя терен с далеч по-класните си съперници... За волята и себеотрицанието, с което се хвърляха във всяко едно единоборство...За самочувствието и решителността да победят един от водещите отбори на Стария континент, нещо, за което не им достигнаха тези проклети 9 секунди...Затова не ни остава нищо друго, освен да чакаме следващите мачове на тима и да видим дали доброто представяне срещу Сърбия ще продължи или това на "Хювефарм Арена" е било само един фойерверк...И феновете, които истински обичат националния отбор по футбол са изживели своята мимолетна сиромашка радост...
