Днес се навършват 20 години от паметния гол на Емил Костадинов срещу Франция на "Парк де Пренс", с който България победи домакините в последните секунди и се класира вместо тях на световното първенство в САЩ.
Всичко около и за този много велик момент в историята на футбола ни е написано и казано. Обзети от 20-годишната еуфория, малцина вече си спомнят, че седмици преди този мач футболът ни и конкретно националният отбор са обзети от разногласия, които рискуват да провалят класирането ни на световното първенство в Америка.
Въпреки всички тях обаче, обявеното напълно заслужено впоследствие за „златно поколение на българския футбол” намери сили да зарадва цялата нация и да се класира за Мондиал 1994, а всички помним какво се случи през онова незабравимо лято. Ето обаче и малко предистория:
.jpg)
Бойкотът на „Левски”
По това време „Левски” е безспорно най-силният отбор у нас. Само две седмици преди мача в Париж „Левски” отстранява от Шампионската лига шотландския „Глазгоу рейнджърс”, който същата година играе полуфинал в КЕШ. „Левски” е силен, но силните позиции в БФС се държат т.нар. „Пловдивски брокери”, които са собственици на „Ботев” (Пд). През
пролетта на същата година в Пловдив се играе скандален полуфинал за Купата на България между „Ботев” и „Левски”, който пловдивчани печелят с 3:0 и се класират на финал. През есента босът на „Левски” иска отлагане на мача с „Ботев”, тъй като шестима национали са играли срещу Австрия. БФС обаче отказва и от „Левски” са бесни – нито един футболист на тима няма да играе за националния. Отделно Наско Сираков води своя битка и иска титулярно място в тима на Пенев. Тогава отново се намесва Стратега и той потушава напрежението. Той събира футболистите на „Левски” и им казва: Ако искате да играете в чужбина, елате в националния. В крайна сметка заканите за бойкот си остават само закани, но самият Сираков отказва да пътува за мача във Франция, въпреки че е включен в състава.
Готвеното уволнение на Пенев
Развитието на борбата в групата не дава на нашите почти никакъв шанс да се класират за световното първенство. „Петлите” са лидери и основни фаворити до момента, в който не правят равенство при гостуването си на Швеция. „Аз гледах този мач – разказва Димитър Пенев. - Много хора ме обвиниха, че съм оставил отбора без треньор, а съм тръгнал да гледам съперника. Аз обаче видях в този мач, че французите имат проблеми. Те имаха състав от големи футболисти – Жинола, Блан, Кантона, Дешан, но нещо в отбора им куцаше.” България бие Австрия, а по същото време Израел хвърля бомбата и бие французите в Париж. Това ни отваря шанс, ако победим Франция, да се класираме. Никой обаче не вярва в това, още по-малко чиновниците в БФС. По коридорите на централата започва да се говори, че времето на Пенев е изтекло и трябва да му се търси заместник. Най-много натискат именно „брокерите”, които бързат да наложат свой човек начело на отбора. Против е президентът на БФС Валентин Михов, който твърдо държи Стратега да изкара поне квалификациите.„Истината е, че имаше хора в БФС, които ми търсеха цаката – спомня си Пенев. - Дори на пресконференцията преди мача с Франция един журналист ми каза: „Пена, кажи състава, тя твоята е ясна.” Тогава обаче получих подкрепа и от Валентин Михов, и даже от президента на България Жельо Желев. Заминахме за Германия, за да не четем и слушаме постоянно тук как ни сменят, махат и други такива. Това се оказа много важно за победата.”
Любо Пенев и медиите, бягството на Стоичков
По време на квалификациите има и други два скандала, които вече са позабравени. Първият е преди домакинския мач с Финландия. Любо Пенев, който никога не е имал добри отношения с медиите, отново се сърди заради критиките в медиите по адрес на отбора. Дори на една пресконференция призовава репортерите: „Хайде да изиграем един мач на малки вратички, да видим кой е по-добър”. В резултат на това всички медии се обединяват и отказват да отразят мача с Финландия. Резултатът е набутан някъде по колонките. Преди мача с Израел пък Христо Стоичков прави поредната демонстрация на характер и напуска лагера на тима, за да се върне в Барселона. Там той играе за каталунците в дербито с „Еспаньол”. По-късно БФС му наложи огромна глоба, но нищо повече.
Измамата с визите
Преди мача французите скрояват гаден номер на българския отбор. Консулствата в Португалия и Испания отказват визи на двама от основните ни футболисти – Емил Костадинов и Любо Пенев. И двамата са звездите съответно на „Порто” и „Валенсия”. Така и не става ясна причината за отказа, а БФС няма време за реакция, тъй като до мача има по-малко от седмица. По закон паспортите на двамата трябва да бъдат изпратени до София, и от там отново да се върнат в Германия, където отборът е на лагер. Тогава шефът на международния отдел на БФС Христо Йосифов замисля таен план как да вкара двамата на територията на Франция. В заверата влиза и играещият тогава във Франция халф Георги Георгиев. Той идва до границата с Германия и чака българската група на едно малко КПП. Късметът е, че на границата никой не е поискал да види визите в паспортите. Групата стига до Мюлюз и с вътрешен полет стигат до Париж. Там вече става сложно, защото служителите на летището искат да видят документите на групата. Емо и Любо обаче излизат много ловко от положението, като вадят работни карти от Испания и Португалия и така са допуснати до френската столица. "Намерихме безмитна зона, където контролът беше по-свободен – разказва Георги Георгиев. - Минахме си нормално. Митничарите ни познаваха, защото бяхме известни футболисти. Така и не се сетиха да ни проверят визи, паспорти и т.н.
Боби Михайлов и „Мюлюз”
През 1993 година Боби Михайлов е играч на скромния френския „Мюлюз” във Втора дивизия. Той вече две години и половина е в тима, но в месеците преди мача с Франция губи титулярното си място. През цялата година треньорите на френския тим си правят гаргара с Михайлов – ту го пускат титуляр, ту го оставят резерва, а в следващия мач е извън групата. С наближаването на мача Михайлов тотално е загърбен в клубния си отбор и мачовете с националната фланелка остават единствените, в които той може изобщо да се покаже. Самият Михайлов признава, че шефовете на клуба са правили всичко възможно да го разконцентрират и да го извадят от форма за мачовете на националния отбор. „Изненадващо след мача с Франция ме приеха много добре в „Мюлюз” - разказва Боби Михайлов. - Но това го отдавам на отношението на европейците към успелите. Щом си ги победил, ще те уважават.”
Жерар Улие: Изпаднах в нокаут
Жерар Улие проведе последния си мач като треньор на Франция на онзи 17 ноември 1993 г., когато голът на Емил Костадинов в последната секунда изхвърли “петлите” от Мондиал `94 в САЩ. Той беше заявил, че е сключил “договор със себе си” никога повече да не говори за срещата Франция - България през 1993 г. Едва през 2009 година пред вестник „Екип” Улие наруши този принцип и обясни, че в нощта на поражението се е чувствал, като “боксьор в нокаут” и изпитал „усещане за пълен провал”. “Еме (Жаке - неговият помощник) и аз знаехме какво ще направим за финалите на Световната купа, знаехме, че ще извършим промени в състава. Атмосферата беше особена заради аферата с “Олимпик” (Марсилия), напускащите играчи като Марсел Десайи, който отиваше в “Милан”. Грешката ни беше, че не оценихме важността на психологическата среда за играчите.”
Истината е, че въпреки грандиозния провал кариерата на Улие тръгва нагоре именно след този мач. Френската федерация възлага на Улие да състави план за излизане от кризата изобщо на френския футбол. По предложение на Улие се създават центрове в цяла Франция, които обхващат всички млади играчи в страната и които тренират по една система. Така скоро се ражда отбор, който подчинява не само Европа, но и света. Само пет години след провала на 17 ноември Франция става световен шампион, а след още две - и европейски.
