Трагедията Милан, сезон втори: Голямото потъване

Никак не е лесно да си фен на Милан в днешно време. Великите „росонери” малко по малко се превърнаха в един потъващ кораб. След фиаското миналия сезон и срамното за отбор като Милан 5-о място, Галиани и компания трябваше да вдигнат отбора на крака. Приоритет за клуба стана Скудетото, а Купата на УЕФА остана на втори план. Това бяха думите на всички, така трябваше да стане. Да, ама не! Милан продължи да тъпче на едно и също място и лека полека бе разкрит от отборчета като Болоня, Лече и Каляри, но промяна няма. Треньорът си е все същия, играчите са същите, тактиката не се променя за нито един мач, без значение дали срещу теб е Интер или Киево. Стигна се обаче до дербито с Ювентус, мачът на истината, в който Милан бе прегазен и показа, че няма сили за Скудетото. Причини много…

Трагедията Милан, сезон втори: Голямото потъване
Никак не е лесно да си фен на Милан в днешно време. Великите „росонери” малко по малко се превърнаха в един потъващ кораб. След фиаското миналия сезон и срамното за отбор като Милан 5-о място, Галиани и компания трябваше да вдигнат отбора на крака. Приоритет за клуба стана Скудетото, а Купата на УЕФА остана на втори план. Това бяха думите на всички, така трябваше да стане. Да, ама не! Милан продължи да тъпче на едно и също място и лека полека бе разкрит от отборчета като Болоня, Лече и Каляри, но промяна няма. Треньорът си е все същия, играчите са същите, тактиката не се променя за нито един мач, без значение дали срещу теб е Интер или Киево. Стигна се обаче до дербито с Ювентус, мачът на истината, в който Милан бе прегазен и показа, че няма сили за Скудетото. Причини много…

Трансферна политика – нулев ефект
Изненадващо или не, Милан бе отборът който привлече най-много играчи и похарчи най-много пари през лятото. Цели 10 нови попълнения пристигнаха на „Сан Сиро” с идеята да се изгради суперотбор, който да мачка наред. Резултат обаче няма и докато Ювентус, който има в редиците си голмайстор номер 1 и номер 2 на Серия „А” за изминалия сезон – Дел Пиеро (21) и Трезеге (20), похарчи цели 26 милиона евро за Амаури само и само да има подобрение и то е на лице. Манчини изведе Интер до три последователни титли, но бе сменен с по-добър треньор  - подобрението е на лице. В Милан обаче решиха да си заложат на „тяхната” си „политика”. Един спорен нападател като Марко Бориело, който има едва 50 гола в своята кариера, бе избран за водещ нападател на тима. 32-годишният Дзамброта изглеждаше, че е създаден за Милан, но няма и помен от играта му в Ювентус. Матьо Фламини бе взет без пари от Арсенал и това изглеждаше като сделката на сделките. Французинът обаче получава твърде малко шанс за изява и в малкото мачове, в които играе, с нищо не показва, че заслужава да носи червено-черната фланелка. В отбора бе върнат и Андрий Шевченко. Господ за едни, предател за други, Шева няма нищо общо с този футболист, който преди години носеше отбора на гърба си и вкарваше на поразия. Нито той спаси Милан, нито Милан спаси него – провал, срам, тъга, разочарование.. Най-спорният трансфер обаче бе този на Сендерос. Една резерва в Арсенал изведнъж се оказа нужен в Милан? Притиснати от края на трансферния прозорец и от контузията на Алесандро Неста, ръководството на Милан реши просто да замаже очите на феновете и привлече швейцареца, който още търси своето място на терена. Лука Антонини се върна от Емполи, за да остане просто резерва. Двамата млади уругвайци Кардасио и Вюдес може и да са наистина големи таланти, но едва ли скоро ще разберем, като се има в предвид на колко по-възрастни футболисти залага Анчелоти. Все пак двама от 10-те нови доказаха, че не е сбъркано с тях. Роналдиньо бе мега трансфера за „росонерите” и напълно оправда това определение. Диньо измъкна няколко мача на Милан с прекрасни голове, но само той не стига. Завърналият се от Атлетико вратар Кристиан Абиати прави чудеса от храброст, подобно на Икер Касияс в Реал (Мадрид), но рехавата защита пред него може да му докара болки в кръста от навеждане за поредното вадене на топката от мрежата. Януарските трансфери на Милан също не вдъхват много надежда в сърцата на червено-черните фенове. Бекъм ще дойде за 3 месеца и дори и да се приспособи към играта на тима и да започне да дава своя принос, пак ще трябва да се върне в ЛА Галакси, от което Милан няма как да спечели. Тиаго Силва е бразилски национал на 24 години, избран за футболист номер 1 в Бразилия за миналата година. Предпоставки да стане голям защитник и може би така ще стане, но той ще може да играе чак следващия сезон, а това не е в интерес на отбора. Няма кой да играе и вместо да се вземе някой, който може веднага да пасне на отбора, ще се чака до юли..

Треньорът – 7 години възход и падение, и падение, и падение…
Карло Анчелоти е любимец на всички в ръководството на Милан, но работата му в последните 2 сезона не отговаря на това, което се изисква от един треньор на Милан. Карлето не сменя тактиката никога – няма значение дали играе с Интер или с Киево, винаги има 5 халфа, които да мачкат топката по 90 минути, а самотният нападател, било то Бориело, Пато или Индзаги, почти не се среща с нея, но за Анчелоти това е приемливо. Играта в защита на тима е повече от плачевна, а Карлето все повече губи способността си да води мачове, в които не върви, ако изобщо някога е имал тази способност. Не се вижда как Карло ще промени нещо, а от промяна има нужда, очевидно е! Карлето не рискува, не променя. Той си знае едно и си държи на него. Дали трябва да напусне, или да изчака да бъде уволнен? Негова воля.


Играчите – големи шампиони без мотивация и алтернатива

На хартия Милан разполага с най-добрият състав в света. 3 „Златни топки”, 4-ма рекордьори, цял отбор италианци и бразилци – световни шампиони от последните 2 първенства, легенди, обещаващи таланти и поливалентни и качествени състезатели. Къде заради липса на мотивация, къде заради грешни треньорски указания – играта на Милан грам не върви, топката буквално се мачка и къса нервите на привърженици, ръководство и безпристрастни зрител. Ако евентуално Кака или Роналдиньо изригнат, става нещо, печелят се точки. Отбор няма, а само куп от индивидуалности, и ако през 2007 година тези индивидуалности отнесоха Байерн, Манчестър Юнайтед и Ливърпул, за да донесат Шампионската лига на Милан, сега те се мъчат срещу сгъстените отбрани на отбори като Каляри, Катания, Лече, Болоня, Дженоа, Торино.. Дори в Европа, където „росонерите” по принцип играят много силно, един малък, но надъхан отбор на Портсмут бе на път да унижи Милан и само геният на Роналдиньо и големият опит на Пипо Индзаги предотвратиха една от най-срамните загуби на отбора в европейските клубни турнири.

Контузиите и лошият късмет – оправдание или наказание
Да, в Милан контузиите просто нямат край. Анчелоти не може да разчита на титулярните си 11 вече втора година. Алесандро Неста не е играл от началото на сезона и май повече няма да играе. Марко Бориело, от когото се очакваше твърде много, вече на 3 пъти се контузи от началото на сезона. Андреа Пирло пропусна 2 месеца. Двамата с Рино Гатузо безспорно са един от най-добрите тандеми в съвременния футбол, донесоха много успехи на Милан, както и Световната титла за Италия. През този сезон обаче двамата са изиграли едва 2 мача заедно, а няма и изгледи те да станат повече, след като Гатузо скъса връзки и ще пропусне остатъка от сезона. Звездата на тима Кака непрестанно е измъчван от различни контузии и пропусна дербито с Юве, Даниеле Бонера се оперира от херния и съвсем осакати и без това не толкова стабилната отбрана на Милан. Вечният Пипо Индзаги вече не може да изиграе 3 мача поред, а щом и исполин като Кларънс Зеедорф започна да се контузва честичко, значи работата на „Милан Лаб” не е толкова добра, както се говори в легендите за нея. Факт е обаче, че „росонерите” нямат късмет през този сезон. Спорни дузпи в тяхна вреда и голове в последните секунди отнеха много точки на тима. Едва ли това обаче е оправдание за Анчелоти и компания, а може би е и наказание.

Жестоката истина…
Равносметката за Милан е доста горчива – 9 точки зад Интер, никаква игра, никакъв отбор и съвсем, ама съвсем малък шанс на Скудетото, който най-вероятно напълно ще изчезне след мачовете с Рома и Фиорентина. Плановете на Берлускони и Галиани станаха на пух у прах и май турнира за Купата на УЕФА, който уж трябваше да е на втори план, ще се превърне в приоритет за „росонерите”. В Серия „А” отново ще се преследва до болка познатото четвърто място, което също може да се изплъзне на Милан, ако нещата продължават по същия начин. Галиани обаче продължава да тръби наляво и надясно как Милан е голям отбор и има много време. Да, време има, но за какво? Щом сега точките са 9, как може да се мисли, че с тази игра „росонерите” ще преборят солидния тим на Интер, който по ирония на съдбата има едва една загуба и тя е именно от Милан? Тежки и черни дни предстоят за отбора на Милан. Много от феновете на тима вече 3-4 години искат смяната на Анчелоти, но едва ли ще я получат. Дори Милан да смени Карлето, каква е гаранцията, че отборът ще тръгне нагоре? Истината е, че „росонерите” чакат само на стари лаври, но вече никой не ги бръсне за нищо. Регресът е на лице, а светлина в тунела не се вижда. За великия отбор на Милан има една много вярна поговорка – от високо най-лесно се пада! Тя важи на 100% за „росонерите” – истината боли, но трябва да се приеме от Галиани и компания. Трябват промени, действия и всеотдайност. Ветерани като Малдини, Фавали, Каладзе, Шевченко и Индзаги по-добре да се откажат докато е време, за да не загубят уважението и мястото в сърцата на феновете, а новите и по-млади играчи като Пато, Фламини и Бонера, трябва да се стягат и да се раздават до край за свещенната червено-черна фланелка. Милан си е Милан и рано или късно отново ще е на върха, но докога феновете на тима ще чакат този момент, все още не е ясно. Ясно е само едно – не е лесно да си фен на Милан в днешно време!

ИЗБРАНИ НОВИНИ

Социални връзки