Още веднъж изживях олимпийската магия, каза бронзовият медалист в паралелния гигантски слалом по снооуборд на Зимните олимпийски игри в Милано-Кортина Тервел Замфиров по повод посрещането му днес в Банско. На Шилигарника, под върховете на Пирин, Тервел Замфиров, заедно с Малена Замфирова и Александър Кръшняк, бяха посрещнати със специална церемония.
"Банско и Пирин планина е мой дом, от малък прекарвам много време тук, тук е бил първият ми завой, вярвам, че тук ще бъде и последният. Винаги се чувствам добре, когато съм на родна земя, на роден сняг, на тази писта, на Шилигарника", коментира пред журналисти след церемонията Замфиров.
Бронзовият медалист отбеляза, че тук го посреща българската публика, която го подкрепяше и по време на спусканията му в стартовете от Световната купа по сноуборд, която се проведе през януари в Банско.
Олимпийците бяха посрещнати с характерните за Банско традиции – с гайда, носии и хоро. Тервел Замфиров заяви, че от малък прекарва много време в планинския град, познава традициите му, а днешният ден е бил и едно връщане към детството.
„Почувствах се много специален и много приятно“, добави той.
Попитан осъзнава ли успеха си за българския спорт след спечелването на бронзовия медал на зимните олимпийски игри в Милано-Кортина, Тервел Замфиров каза, че се опитва да не мисли в тази посока и да гледа на всяко едно състезание „като просто състезание“, за да може да го понесе психически.
„Но отзвукът от страна на обществото леко-леко започва да променя в мен идеята, че не е било просто състезание“, допълни спортистът.
За предстоящите му стартове до края на сезона, сноубордистът посочи, че не подхожда към състезанията с очаквания и амбиции, но определи досегашните спускания като добри.
"Сезонът е към средата си, смята, че можем да го завършим по най-добрия начин. Дори и да приключи утре, което не пожелавам, смятам, че свършихме доста добра работа", каза още Замфиров.
Той коментира и времето до излизане на резултатите от фотофиниша като „напрегнати“ и „цяла вечност“, но посочи, че вероятно за хората пред екраните е било по-напрегнато, „защото аз все пак знаех, че съм направил, каквото съм могъл, от там насетне вече топката не е в моето поле“.
