Надеждата на Великобритания за величие в тениса Анди Мъри даде едно от най-откровените си интервюта за някоя медия в кариерата си.

Пред журналиста Мартин Самуел от вестник „Дейли Мейл“ той разказа за най-голямата си страст и страховете си.

Британецът е луд по бокса. Той никога не се е боксирал, но обожава тази игра и разкри, че дори понякога не може да изгледа мачовете, защото получава огромен приток на адреналин. Шотландецът няколко пъти предлагал на своя екип да си направят един собствен боен клуб.

„Всичко в тениса е толкова спретнато и хубаво, а боксът снижава спорта до неговата същност. Всичко е много истинско и аз харесвам това“, казва Мъри.

Британският номер 1 говори и за успехите и провалите тази година. „Да скочиш от 20-о до 5-о място е голям прогрес. Изглежда много по-голям от 4 до 3 в ранглистата, но колкото си по-близо до върха толкова по-трудни са стъпките. Почувствах огромна крачка с придвижването си до третото място, защото имам огромно подобрение тази година и съм сигурен, че всичко ще е различно на следващия турнир от „Големия шлем““, казва той.

„В тениса не страха от противника е проблемът, а страха от загубата“, философства Мъри.

Шотландецът, който загуби финала на "Аустрелиън Оупън" тази година и в трети финал в турнир от „Големия шлем“ не можа да спечели дори и сет е имал големи проблеми след това. Той не е искал дори да тренира, отвратен от тениса. Преди състезанието в Мелбърн пък Мъри е тренирал много сериозно и когато всички са празнували Коледа със семействата си вкъщи, той бягал по плажовете в Маями, за да бъде в перфектна физическа кондиция.

Кризата в психическото състояние на Мъри е била до март. „Има моменти, когато никой не може да ти помогне. Не искаш да говориш и контактуваш с никого и единственият начин да се справиш с проблема е като го постигнеш сам.“

„Разбирам колко е силен тениса в момента. Мисля, че се състезавам срещу двама от най-добрите в историята – Роджър Федерер и Рафаел Надал, както и Новак Джокович, който има една от най-успешните години в историята на тениса. Хората ме съжаляват, че играя сред това поколение, защото всяка година бариерата е спусната. Това е като да си Реал Мадрид или Манчестър Юнайтед зад Барселона. Може би отборите, които се класират втори, няма да бъдат запомнени, но какво друго могат да дадат освен да дадат максимума си“, смята Анди Мъри.