Автомобил с хасковска регистрация спира на кортовете на отборния шампион на България по тенис “Черно море Елит” за последните 5 години във Варна и детски глас известява крещейки: “Тук е! Тук е!”

Първата ни ракета Григор Димитров слиза от колата и се насочва към корта. Близо 50 деца го посрещат с шумни аплодисменти и усмивки.

Григор не губи време и грабва ракета, за да изнесе открит урок на малчуганите. Нататък близо половин час се снима с децата, раздава автографи и не спира да разсмива малките тенисисти. След това най-успешният наш тенисист отдели време и отговори на въпросите на “Труд”.

- През тази година казахте, че още не сте постигнали нещо, с което да оправдаете големите очаквания към вас? Какво би ги оправдало?
- Победа срещу тенисист от десетката на света. Влизане в Топ 40 на света също е сред основните ми цели. Когато вече си част от тази елитна компания, противниците сякаш се страхуват от теб. Със сигурност бих искал такова предимство на моя страна.

- Изплъзнаха ви се победи срещу играчи от Топ 10. Колко близо се чувствате до елита?
- Понякога доста близо. Може би тази мисъл на моменти замъглява преценката ми в мачовете и ме тласка към загубата. Първите 10 са на различно равнище най-вече като физическа кондиция. Освен това имат съвсем различен поглед към календара и планирането на турнирите, на които да участват.

- Трите ви загуби от французина Жо-Вилфред Цонга ли ви ядосват най-много?
- Не само те. И двубоят с Гаел Монфис още е в съзнанието ми. Гледам мачовете на запис и още не мога да се успокоя. Но виждам грешките си и ще ги оправя.

- Завършихте миналата година под №110 в света, а тази сте на 72-ро място, но изпуснахте да вземете няколко скалпа на играчи от световния елит. С какви чувства ще изпратите 2011 година?
- Много съм доволен от годината и че съм в Топ 100 на света. Играх 28 турнира, докато топ тенисистите се появяват на петнайсет или шестнайсет в зависимост от резултатите. Усетих какво предизвикателство е мъжкият тенис. Постоянно пътувам, атмосферните условия почти навсякъде са коренно различни, но въпреки това трябва да давам всичко от себе си.

- Чувствате ли колебание във възможностите си, след като влязохте в джунглата на мъжкия тенис?
- Напротив, още по-уверен съм. Видях какво ме чака и че мога да се справя, просто трябва да подобрявам играта си и най-вече да укрепна физически.

- На 15 години се срещнахте с идола си Роджър Федерер в Мадрид. Какво си спомняте оттогава?
- Той е като Господ в моите очи. Има различни мнения, но аз смятам, че е най-добрият тенисист на века. През годините сме се засичали още няколко пъти в съблекалните и сме си разменяли няколко думи. Но дори в тях личи харизмата и осанката му на голям шампион.

- Смятате ли, че Федерер може отново да триумфира в турнир от Големия шлем?
- О, да! И много се надявам. Тази година трябваше да спечели Откритото първенство на САЩ, но Новак Джокович го спря. Още не искам да повярвам, че се случи. Но сърбинът прави невиждани досега неща на корта през сезона и заслужено е №1 в света.

- Срещу кого мечтаете да излезете на корта?
- Искам мач срещу Джокович! Но в този момент, когато е във върхова форма. Двубоите срещу големите са изключителен шанс да видиш докъде си стигнал.

- На 17 години играхте срещу тогавашния №1 Рафаел Надал. Колко трудно е подаването на испанеца да бъде пробито?
- В онзи момент Рафа беше в сериозен възход. И както всеки един от водещите играчи се опита да мине през мен, да ми покаже кой е господарят на корта. В някои случаи вземаше странни решения и аз се възползвах, като го пробих два пъти във втория сет и изравних резултата. Но тогава не бях готов за повече.

- Планирате ли да тренирате с Цветана Пиронкова, преди да заминете за Австралия за дебютното ни участие на “Хопман къп”?
- Най-вероятно ще се срещнем в Австралия седмица преди старта на турнира. Преди това всеки ще се готви по индивидуалната си програма. Чест е за мен да играя с Цвети и да представяме България на “Хопман къп”. Имам някакво вътрешно усещане, че можем да стигнем далеч. Да, ще играем срещу много силни тенисисти като Каролине Вожняки, Петра Квитова, Томаш Бердих и Марди Фиш, но ще замина с идеята поне да излезем от групата.

- Планирали ли сте как ще отпразнувате първата си победа в турнир от веригата на Мъжката тенис асоциация (ATP)?
- Лудо! Още не знам как, но съм си обещал да е лудо.

- Побеждавали сте Маркос Багдатис, който пък бе основната причина Кипър да спечели срещу България за купа “Дейвис”. Смятате ли, че ако бяхте участвали в българския отбор, щяхме да триумфираме?
- Гледах мачове и се гордея с момчетата. Играха страхотно. Програмата ми не позволяваше да се включа тогава, но за мен винаги е чест да представям България. Календарът ми ще е на първо място за мен и през следващия сезон, но ще направя всичко възможно да играя за купа “Дейвис”.