Цветана Пиронкова даде специално интервю за предаването "Код спорт" по TV+. Най-добрата ни тенисистка говори откровено след големия си успех на "Ролан Гарос", където игра четвъртфинал. 


- Кога за първи път хвана ракета?
- Може би това е първият ми спомен, въобще. Тъй като баща ми е треньор по тенис, може да се каже, че откакто се помня, съм на корта. Може би съм била 2-3-годишна.

- Като дете имала ли си някакви съмнения каква ще станеш, когато пораснеш?
- Не, при мен така се развиха нещата, че откакто хванах ракетата, се влюбих в този спорт. Не съм била раздвоена.

- Тенисът е много голяма част от живота на всеки един професионален тенисист. Липсвало ли ти е това, което са имали твоите връстници, например повече свободно време?
- В интерес на истината, не. По начина, по който ни отглеждаха нашите родители, направиха така, че нищо да не ни липсва. Тренирахме много и целенасочено, но имахме време и за детски игри и забавления. Не мога да кажа, че ми е липсвало нещо.

- Имала ли си идол като дете?
- Имаше доста тенисисти и тенисистки, на които се възхищавах. Много пъти съм казвала, че една от тях е Щефи Граф. До момента тя продължава да е тенисистката с най-много спечелени титли от Големия шлем. Много харесвах стила на игра и на Андре Агаси, също интересните характери на Джон Макенроу и Джими Конърс, които и до момента обикалят турнирите и правят шоу програма.

- Кои са били най-трудните ти моменти в кариерата? Идвало ли ти е да кажеш „стоп” и да започнеш да се занимаваш с нещо друго?
- Не мога да ги посоча един по един. Но няма да крия – имало е такива моменти. В крайна сметка осъзнавам, че това е нещо нормално. Не може винаги да ти върви и да си на правия път. Понякога грешките идват в правилния момент и ни помагат да осъзнаем какво искаме и накъде да тръгнем. Така че не съжалявам за нищо.

- Със сигурност хубавите моменти мотивират. Кой е най-щастливият ти момент от професионалната ти кариера досега?
- О, много са. Дори турнирите, които съм печелила в България са ми носели истинско щастие като дете. Първата ми титла от ITF в Гърция – голямо щастие. Разбира се и големите успехи на "Уимбълдън", в Сидни и сега на "Ролан Гарос". Всички те са част от мен и от кариерата ми.

- Ти самата казваш, че тревата и "Уимбълдън" са ти любими, но спечели титла на твърда настилка, стигна четвъртфинал на "Ролан Гарос". Имаш ли любима настилка?
- Да, определено "Уимбълдън" си остава любимият ми турнир. Смятам, че за играта ми може би тревата е най-подходящата настилка, но пък успях да докажа, че съм се развила добре на всички настилки. Постиженията, които имам на тях са доказателство за тях.

- На "Ролан Гарос" показа агресивна, мощна игра. Всички тенисисти казват, че победите зареждат със самочувствие и продължаваш победната серия. Какви са очакванията ти за сезона на трева и за "Уимбълдън"?
- Няколко хубави победи определено зареждат с положителни емоции и със самочувствие. Но това не е гаранция за по-нататъшен успех. Трябва да се продължи работата. Има си специфична настройка, когато се ходи на турнир, трябва да се абстрахираш от всичко и от всички и да се потопиш в състезанието. Има неща, които трябва да се направят, за да има предпоставка за добър резултат. Надявам се на надпреварите в Бирмингам и след това "Уимбълдън" да успея да покажа най-добрата си игра.

- За трети път ще участваш на олимпийски игри. Различна ли е нагласата, с която се готвиш и отиваш, емоционалната натовареност, когато отиваш на турнир на WTA и когато отиваш на олимпийски игри?
- Може би е различна, защото все пак усещането на отиваш на олимпиада със сигурност е различно. Има го чувството на заедност с всички други състезатели. Атмосферата е наистина страхотна. Когато за първи път бях на олимпиада, бях в еуфория почти през цялото време. Втория път бях малко по-улегнала. Може би сега ще успея да изключа тези допълнителни емоции и да се концентрирам по-добре за този турнир.

- Суеверна ли си?
- Не, не съм, но си имам няколко малки ритуала, които не пропускам.

- Коя е голямата ти мечта?
- Голямата ми мечта е да спечеля турнир от Големия шлем. Знам, че е смела мечта, но в крайна сметка няколко пъти не бях много далеч от това. Смятам, че е реална, но много трябва да се работи, за да я постигна.

- Не даваш много често интервюта. Не обичаш да си пред прожекторите, а да се изявяваш на корта. Каква е причината?
- Със сигурност това не е любимата ми част от работата, но осъзнавам, че няма как без това, особено след хубави успехи като този на "Ролан Гарос". Просто предпочитам да се концентрирам върху по-важните неща за спорта.