Г-н Абонданца, какви са впечатленията Ви от десетдневния треньорски семинар, проведен в Италия, в който участваха десет български треньори, работещи с млади волейболисти?
За мен това беше ново преживяване. Десетдневен семинар, посветен изцяло на треньорската работа, е доста необичайно начинание. Възможността да прекараме толкова време заедно ни позволи да разгледаме в дълбочина различни аспекти на волейбола.
От моя гледна точка това беше изключително положително преживяване. Разбира се, най-добре могат да оценят семинара самите участници, защото именно те могат да кажат какво са научили и какво ще приложат в бъдещата си работа.
Какви бяха основните цели на семинара? Програмата включваше както теоретични занимания, така и практически. Какво искахте да предадете на участниците и какви знания и умения се надявахте да придобият?
Основната цел беше да предложим на треньорите една по-различна, по-широка и цялостна гледна точка към волейбола. Съчетавахме теоретични занимания с реален тренировъчен процес, но според мен една от най-ценните възможности беше участниците да наблюдават работата на четирима различни треньори. Освен това изгледахме четири волейболни срещи на различни нива – от първенството до 19 години до италианската Серия А. Така участниците имаха възможност да се запознаят с различни подходи и да изградят по-пълна представа за играта.
Представихте пред българските треньори част от своята работа и професионалните си виждания. Бихте ли разказали повече за своя метод и подход? Насочвате ли се предимно към усъвършенстването на основните технически елементи, или обръщате внимание и на по-сложни детайли при посрещането, както и на системите за блокада и защита?
Споделих с треньорите своите идеи и методи на работа, но подчертах и нещо много важно – всеки треньор трябва да умее да ги адаптира спрямо състезателите, с които работи, и конкретната среда, в която се развива отборът му. Повечето участници работят предимно с млади състезатели, затова поставихме специален акцент върху развитието на младите волейболисти и усвояването на основните технически елементи. Същевременно в почти всяко практическо или теоретично занимание разглеждахме и приложението на тези принципи на най-високо ниво. Засегнахме и по-сложни аспекти на играта, свързани с посрещането, блокадата и организацията на защитата.
Какво е впечатлението Ви от българските треньори? Те са сред най-младите специалисти в България, но именно те работят пряко с младите състезатели и имат важна роля за развитието им. Как бихте оценили тяхната нагласа, мотивация и подход към работата?
Впечатленията ми са изцяло положителни. Беше прекрасно да видя толкова млади и мотивирани хора, които искат да поемат по пътя на треньорската професия, готови са да приемат това предизвикателство и да предават своя ентусиазъм на младите състезатели. Смятам, че едно от предизвикателствата пред българския волейбол е да създава и развива висококвалифицирани треньори, като същевременно им предоставя възможност да излязат извън пределите на България и да проверят силите си в чужбина.
Каква е цялостната Ви оценка за семинара? Какво Ви впечатли най-силно и какъв съвет бихте дали на тези треньори, опирайки се на богатия си опит на най-високо ниво в световния волейбол?
Много от тези специалисти са млади и е важно как ще изграждат бъдещето си. Надявам се да получат възможности да се развиват професионално, да изграждат успешни кариери и да споделят със своите колеги в България знанията и опита, които са натрупали тук.
