Селекционерът на българския национален отбор по волейбол Силвано Пранди класира Модена за полуфиналите на Купата на Италия, след като отстрани с 3:2 носителя на трофея Лубе Банка Мачерата. Така Пранди ще се изправи срещу Тренто на Матей Казийски и Радостин Стойчев. Модена е на 6-о място в класирането на Серия А1, на 4 точки от първата тройка. Ето какво каза Пранди в интервю за "Гадзета дело спорт".

- 2009 не можеше да приключи по-добре от спортна гледна точка, така ли е Силвано Пранди?

- И не само заради резултатите, класирането на Модена на полуфиналите за Купата на Италия дойде след добро представяне срещу носителя на трофея Мачерата. Можем да бъдем удовлетворени, въпреки че ...

- Въпреки че е излишно.

- Трябва да работим още, за да постигнем и другата ни цел през сезона - плейофите в Серия А1. Проектът, който започнах в Модена, трябва да изкачи отбора отново на първите места в Италия в следващите 2-3 години.

- Вие обаче имате договор само за един сезон.

- Когато от Модена ме поканиха за треньор, приех с удоволствие. Мога да остана шест месеца, но и шест години в клуба. Това не променя нищо.

- Преди успехите с Модена записахте хубави постижения с националния отбор на България. Чувствате ли се променен след години на пауза в занаята?

- Не, мисля, че научих още от професионална гледна точка. С уговорката, че моята работа може да се нарече професия.

- Изкарахте трийсет години като главен герой на волейболната сцена - гордост ли е това за вас?

- Гордост не е точната дума. Волейболът ми помага да живея по-добре. Да кажем, че когато започвах кариерата си, това беше мечтата ми - да мога да трупам много опит като волейболен треньор. Сега настъпи идеалният момент за мен.

- Извинявайте, но не е ли много стресиращ днешният волейбол със системата "всяка грешка - точка"? Как се оправяте с тази ситуация?

- В действителност никога не съм се паникьосвал. За мен волейболът е чисто забавление. Мисля за лятото, когато тренирахме с националния отбор на България. Тогава медиите пишеха какво ли не срещу нас и дори си помислих, че ще ме уволнят. Но това нямаше да промени моите възгледи, защото аз се забавлявам достатъчно.

- Притеснявате ли се, когато ви поставят под съмнение?

- На младини се притеснявах повече. Днес като цяло ми е по-лесно.

- Защо?

- Говори се постоянно, че младите са много безгрижни. Спомням си, когато аз бях на 20 години, всичко беше несигурно, имах много съмнения и малко пари в джоба. Какво може да се случи днес? Моята кариера е в опасност? Не мисля за това.

- Тайната на вашите успехи?

- Всичко, което правя, е под мой контрол. Може би това е плод и на опита ми. Да знаеш целта си е важно, въпреки че накрая може да не я постигнеш изцяло. Следва абсолютното доверие, което цари в моя технически щаб - като започнем от Камило Плачи и Алесандро Пироли до всички останали. Така изграждам кариерата си много по-спокойно.

- Без да се вслушвате много в онова, което хората говорят за вас ...

- От октомври 1976, когато започнах да работя като треньор, следвам една хубава турска поговорка - "Ако спреш да замерваш с камъни кучетата, които те лаят, няма да стигнеш до никъде". Мисля, че е много вярна тази мъдрост.

- Страх ли ви е?

- Страхът може да обхване хората, които са ми близки... но не и във волейбола.