- Благодаря ви! Добре дошъл отново, Алберто! (смее се) За последно бях тук преди две години. Прекрасно е. Всеки път в Банско се чувствам като у дома. Невероятно е състезанието от световната купа по сноуборд, Радо, вашият шампион. Снимах се с него и той беше щастлив. Желая му всичко най-добро за сезона. Той вече спечели няколко състезания. Времето днес не е хубаво като вчера, но въпреки това е красиво тук. Радвам се, че съм на едно от любимите ми места. 

- Миналия декември имахте годишнина. Беше ли специална за Вас? Направихте ли равносметка?

- Не си свалих слънчевите очила, защото остарявам, може да видите лицето ми... (смее се). Навърших 50 години. Направих голямо парти по този повод с моя фен клуб през пролетта. В Загреб ще се съберем легенди, заради един специален юбилей. Тази година всичко е 50 – аз на 50, световната купа по алпийски ски на ФИС е на 50 години. Благодаря ви. Като се замисля последният ми сезон беше преди 19 години, невероятно е. Времето минава толкова бързо. За юбилея си получих нещо много специално от Петър Попангелов. Той е изключителен човек и голям приятел! За рождения ми ден той ми изпрати чифт ски с надпис "Алберто Томба". Много благодаря, Пепи! Ще се видим скоро!

- Постигнали сте толкова много. Сега какви са целите Ви, за какво мечтаете?

- Всеки очаква семейство. За мен все още е странно... Чувствам се добре, пътувам много, посещавам приятели и подобни събития. Участвам в благотворителни инициативи. Но ми харесва да съм си на тихо вкъщи с майка ми и да си почивам.

- Коя победа е най-специална за Вас?

- От състезателната ми кариера? От първата до последната. Но ако трябва да посоча - в Сиера Невада и Бормио, но също така и Албервил през 1992 г. на Олимпийските игри. Това злато е в сърцето ми. Жирардели беше втори. Всеки път, когато говорим за Албервил... Той казва: Отново Алберто...

- Никога не сте бил срамежлив или тих. Същият ли сте и сега?

- Същият съм си. Колкото повече остарявате, толкова повече се вдетинявате... (смее се)

- На какво бихте искали да кажете на децата, подрастващите, които започват да карат ски или сноуборд?

- Важното е родителите да правят неща, които обичат, и да предадат това и на децата си. За мен това направи баща ми. Спомням си, когато бях на 6-7 години, той ме заведе на пистата и беше много хубаво. По-късно трябваше да намерим истински, добър треньор, който също да обича спорта, защото това е важно за бъдещето. Ските не са никак лесен спорт. Налага се да жертваш много, но всичко трябва да се прави с любов. Ако вложиш сърцето си, нещата се получават.

- Кое беше най-трудното нещо за вас като състезател?

- Най-трудно беше след състезание. Хората ме следваха навсякъде. Когато започнеш да печелиш, става трудно. Трябва да си мил с всеки. Не е лесно и за личния живот, но аз научих много. Благодаря на хората, които бяха с мен през всичките тези години. Това ти дава увереност и сила. Желая успех на всички български спортисти на Олимпийските игри, на отбора в алпийските дисциплини, на Радо Янков, който е добър, приятен млад човек, шампион в сноуборда. Желая му успех в Пьон Чан. Също така и в тениса – на Димитров!