За три години тя спечели всичко в ските. Три световни купи, световна титла, олимпийска титла. Това е Линдзи Вон. Във Ванкувър 25-годишната американка взе злато в спускането и бронз в супер Г. Вон говори за изминалия сезон в ските, за фотосесията си в "Спортс Илюстрейтид" и затова дали си слага грим, преди да се спусне за поредната си победа.

- Линдзи, промени ли се отношението на американците към зимните спортове след олимпиадата във Ванкувър?
- Мисля, че повече хора се интересуват от ски. Доста повече отпреди. От страниците ми в туитър и фейсбук видях, че много хора не знаеха, че имам състезания извън олимпиадата. Сега вече следят и световната купа. В САЩ шорттрекът е много известен заради Аполо Антон Оно (б.а. - американецът с най-много медали от олимпийски игри). Сноубордът също е популярен спорт, най-вече заради Шон Уайт. Сега определено видях промяна. Всички бяха много горди и ентусиазирани около представянето на целия отбор.

- Във Ванкувър спечелихте първото си олимпийско злато. Можете ли да обясните как се почувствахте тогава?
- Невероятно. Никога не съм изпитвала такова чувство. Беше повече от всичко досега. За мен най-шокираща беше емоционалната страна. Чувствата ми дойдоха в повече. Просто в такъв момент осъзнаваш, че затова си работил през целия си живот. Най-после го постигнах.
Да развея американския флаг и да чуя химна точно на олимпиадата - беше наистина невероятно.

- Преди олимпиадата имахте контузия в подбедрицата. Имаше ли вариант да пропуснете игрите?
- Бях много близо. Веднага след травмата, не можех да ходя 2 дни. Едва ставах от леглото. Помислих си, че ще пропусна олимпиадата. Не просто някое състезание, а цялата олимпиада. Извадих голям късмет, че заради времето стартовете бяха отложени. Получих 5 или 6 допълнителни дни почивка и имаше време да се възстановя от контузията, така че да мога да карам ски, както искам. Въпреки това ме болеше всеки път, когато бях на пистата.

- Олимпийското злато направи ли ви суперзвезда?
- Определено нещата се промениха. Сега съм в Ню Йорк и хората ме познават. Спират ме и на улицата, и в хотела. Промяната е голяма. В последните няколко години съм нещо като звезда в Европа, но в САЩ никой нямаше идея каква съм. Това е нещо ново за мен. Но според мен това е позитивно. За спорта е много добре, че все повече хора се интересуват и ще се опитам да бъда добър пример. Надявам се интересът към ските да стане по-голям. И то не само на олимпиада, а и в световната купа.

- Какво ще кажете за фотосесията ви за "Спортс Илюстрейтид"? Не ви ли беше студено да се снимате по бански в планината?
- За мен беше чест, че ме поканиха да се снимам. Такава възможност излиза веднъж в живота. След време децата ми ще се хвалят: "Мама се снима за "Спортс Илюстрейтид!" (смее се). Сега сериозно - за мен това беше готина възможност. Наистина ми беше студено - само по бикини на върха на планината. Беше страшно - за първи път направих нещо подобно. Но свършихме добра работа, а и ми беше забавно. А и беше добър шанс за мен да покажа каква съм извън шлема и ски екипа. Надявам се и това да направи спортът ми по-популярен.

- А носите ли грим, когато се спускате?
- Да. Почти никога не излизам, без да съм се гримирала. Така се чувствам по-добре. А и в ските е малко по-различно от останалите спортове. В тениса например си играеш мача, вземаш си душ и тогава даваш интервю. При нас се спускаш и веднага след това говориш с медиите. Така че аз се чувствам по-добре и ми е по-удобно да съм гримирана. А и защо да не съм?