Сезонът на скоростните състезания за Световната купа по ски алпийски дисциплини вече е в разгара си. Обикновеният човек обаче не може да не зачуди какво е усещането да се спускаш по отвесна ледена стена със скорост от над 120 км/ч. и дали и във всекидневието скиорите не живеят на висока скорост. Както се оказва някои от най-бързите жени на ски са пристрастени към шеметните скорости и не по-малко към методите, с които ги постигат.

 

„Понякога карам Ауди-то си с 240 км/ч по Аутобан-а”, споделя германката Джина Щехерт, която спечели спускането от миналия сезон в Тарвизио. „В Германия можеш да караш с каквато си скорост посикаш”, добавя тя.

 

Скоростта е пристрастяваща и това определено е оставило белега си върху британската алпийка Кеми Алкот.

„В един момент постигаш състояние, в което правиш всичко със страшни темпове. Шофирам бързо, говоря бързо, това е жизненият ми ритъм. Наистина обичам да живея на скорост, когато съм отпусната просто не знам какво се случва”, разкрива Алкот.

 

Колкото и да наподобяват светкавици на трасето не всяка от скиорките е „обладана” от демона на бързината. Всъщност извън пределите на пистата Линдзи Вон, най-бързата алпийка за миналия сезон, е доста уравновесена…с изключение на някои навици.

 

„Храня се страшно бързо. Израснала съм в семейство от пет души. Който яде по-бързо ще се нахрани по-обилно. С изключение на това съм много бавна. Чета бавно, винаги закъснявам. Когато обаче съм на пистата се чувствам по съвсем различен начин”, споделя най-успешната американска скиорка.

 

Тези, които не са имали възможността да се спускат с подобна скорост не могат да не проявяват любопитство какво всъщност е усещането.

 

„Вдигнете 130 км/ч с автомобила си, свалете прозореца и покажете главата си навън. Това е усещането от насрещния вятър”, продължава Вон.

 

„Когато си на ските и караш с 120 км/ч зрението ти става „тунелно”. Нереално е”, споделя Алкот. „Тогава скоростта не се усеща, не гледаш настрани и не разбираш колко бързо се движиш всъщност. Обърнеш ли се настрани ще забележиш преминаващите покрай теб дървета и ще се стъписаш. Гледаш ли напред всичко ще е „окей”, добавя британката.

 

Какъв е ефектът от спускането със 120 – 140 км/ч по стръмен склон върху характера и човешкото съзнание?