Докато малките хокеисти играеха на ледената площадка, от тавана на залата паднаха няколко сериозни парчета армирано стъкло, които за огромен късмет паднаха в зона, където в този момент нямаше деца.
Изплашените малки хокеисти се струпаха на място неподозиращи, че от тавана виси друго огромно парче, което всеки момент можеше да падне. Веднага след това съдиите и треньорите на двата клуба взеха единственото адекватно решение евакуирайки леденото поле и срещата бе прекратена.
Инцидентът, който за огромно щастие се размина без жертви, отново извади на преден план темата за покъртителното материално състояние на спортните бази у нас. Ледените спортове са едни от най-ощетените в България, тъй като функциониращи съоръжения за практикуването им почти не са останали, а Зимният дворец на спорта обслужва почти всички подрастващи и състезатели в България като хокей на лед, фигурно пързаляне и шорттрек.
Зимният дворец на спорта е и практически единственото сериозно съоръжение в страната за фигурно пързаляне, шорттрек и хокей на лед.
Построяване (1982). Залата е открита през 1982 г. и има капацитет около 4600 места. Тя е част от голямата вълна спортно строителство в София през 80-те години. Тогава София става първият град в историята на универсиадите, приемал по два пъти летни (1961, 1977) и зимни (1983, 1989) игри. Залата е завършена година преди Зимната универсиада през 1983 г. и обслужва ледените дисциплини и на двете зимни универсиади.
Олимпийската мечта. През същия период София се кандидатира за Зимните олимпийски игри през 1992 г. В плановете фигурирал отделен нов стадион „София-92“, предназначен за хокей на лед и фигурно пързаляне. Домакинството обаче отива при Албервил, който печели с 51 гласа срещу 25 за София. Така Зимният дворец остава главната ледена арена на града.
Дом на ледените спортове. През годините в залата играят столичните хокейни отбори. Сред тях са ЦСКА, Левски, Ирбис Скейт и НСА. Тук се провежда и държавното първенство по фигурно пързаляне, организирано от Българската федерация по кънки. Залата е приемала и международни състезания, например Световни първенства по хокей на лед за мъже и жени.
Днес. Зимният дворец продължава да е центърът на ледените спортове в столицата, които въпреки проблемите с инфраструктурата се радват на голяма популярност при подрастващите. Проблемът с недостига на ледени зали в България обаче остава.
Наскоро министърът на младежта и спорта Енчо Керязов назначи ново ръководство на Зимния дворец на спорта, но на цялата спортна общественост е ясно, че проблемите са натрупвани с десетилетия безхаберие.
Родителите споделиха пред медията ни, че инфраструктурата не само на Зимен дворец, но и на единствената друга пързалка в София е в много тежко състояние. Надеждите им са свързани с това, да се обърне сериозно внимание на многобройните практикуващи ледени спортове и да се търсят решения за построяването на нови пързалки и качествена поддръжка и редовни инспекции за изправността на съществуващите.
