Мачът между Владимир Кличко и Кубрат Пулев ме накара да се върна назад в спомените си от 25 май 1965 година. Тогава Мохамед Али за първи път защити световната си титла. След 105 секунди той просна на земята сънародника си Сони Листън. Жестокият удар срещу брадата на Листън и той остана по гръб на пода, а Али стоеше като звяр над него.
В събота вечер в Хамбург Кубрат Пулев много приличаше на Сони Листън. Но не със стила си на игра, а с позата, която бе заел на ринга в края на мача. Единствената разлика от онзи легендарен мач бе, че нокаутът дойде 49 секунди преди края на петия рунд. Лявото кроше на Владимир Кличко попадна като по учебник в лицето на българина. Усещането сигурно е било ужасно за Пулев, а за Кличко - той беше облекчен. Това бе неговата 17-а защита на световната титла. И също като Мохамед Али в онази вечер Кличко погледна за миг Пулев и прошепна нещо на съдията, преди да бъде изпратен в неутралния ъгъл на ринга.
А Кличко бе наистина шокиран от Кубрат. В 18-годишната си кариера на професионалния ринг той никога не е срещал боксьор, който да проявява такова неуважение към него. Такава арогантност и толкова преувеличено самочувствие, което демонстрира българинът. Но все пак Пулев постигна своето. Би се за титлата в свръхтежка категория , светът чу за него, а на всичко отгоре си тръгна от Хамбург с една доста прилична сума (1,4 млн. долара)! Явно Кубрат не се сети, че не може да говори така на един голям спортист, който е обичан от милиони. Той няма право да го нарича "световен шампион без сърце или да му казва, че се държи като малко момиченце. Просто няма право и заради това си го получи. И осъзна след мача по пътя към Университетската болница каква болезнена цена е платил.
Сега светът ще забрави за Пулев. Непобеденият в 20 мача българин трябваше да претърпи унижението на три нокдауна, преди да разбере, че не става за Кличко. Но Кубрат има корав характер и това трябва да му бъде признато. Дори и Владимир бе изненадан, че съперникът му се изправи след "Първия чук". Нещо, което другите му опоненти рядко правят.
"Почувствах как всичките ми пет кокалчета на ръката ми изпукаха. Бях сигурен, че Пулев няма да се изправи отново, но той показа голямо сърце", призна Влад. А шампионът бе категоричен, че гледа с уважение лицето на всичките си съперници. Каза го на пресконференцията преди мача, а противоположната страна отново блестеше с отсъствие. Впрочем именно с решението си да не присъства на брифинга Пулев пое по пътя към Университетската болница.
Гунар Майнхард, Die Welt
