Христо Стоичков и Димитър Бербатов – двамата безспорно най-добри български футболисти през последните години. Кой казва „безспорно”, биха попитали критиците? Ами – всичко. Най-вече статистиката и кратките им биографии.
Но критици все още има. Много хора, които не одобряват това, че Камата съвсем не по европейски псуваше на боготворящия го „Ноу Камп”, а Бербо тихо се "разхожда" из "Театъра на мечтите”.
Май точно разликата в осъществяването на последните разделя критиците от феновете на двамата. Или клубните пристрастия (поне аз друго трезво обяснение не намирам).
Защото, когато българският №8 в синьо-червено караше не само Каталуния, но и цяла Европа, да аплодира, имаше немалко критици, които твърдяха, че „той не се раздава за националния”, ако не вярвате - изгледайте отново незабравимото лято през 94-та и ще го чуете от коментатора.
Затова сега е напълно нормално да има и разбирачи, които от масата да подвикват към №9 в Юнайтед: „Аре тичай бе, мързел – манекен!?!”. Кой за себе си колко е успял и колко трябва да се раздава, за да успее, е друг въпрос.
В България всички сме преуспели и страшно разбираме. От всичко. Най-вече от политика и футбол - с тях сме най-запознати.
Затова и много ни бива да припомняме границите си на три морета и четвъртото в САЩ. У нас всеки може да завижда и да се гордее повече от съседа. Онзи, дето си хвърля боклука през терасата, а се оплаква от бездомните кучета и котки.
Нищо, че в парламента му се пличукат с вода, а от Франция бе върнат най-интелигентният слой на ромската общественост, която според статистически данни, ще е 1/3 от населението в милата му татковина след няколко поколения. Това него не го интересува.
По-важно е колко взима Митко Бербатов и защо той не тича като Руунито и Карлито. Нищо, че в последната си година на „Олд Трафорд” единият записа 1856 игрови минути и в тях се разписа 5 пъти (по веднъж на всеки 6:11 часа), а другият кърти мивки, докато жена му е бременна.
Срамното е, че Бербо храни катерички от верандата. Мерзавец! Няма да вземе да забрави допинг тест като Рио, да нокаутира някого като Стиви Джи, да се направи на мотика като Крауч (тук списъкът е дълъг) и да седне зад волана, нито пък да оправи гаджето на някой съотборник като Тери. Баща му даже дрога не продава. Ужас!
А на всичкото отгоре, т`ва наш`то взе и да вкарва – вече носи Юнайтед на гръб. Ами сега? Какво да каже силно непредубеденият български запалянко, наквасил се като мотика с на съседа жена му… освен да врътне една от ония – на Ицето, ама по адрес на държавата и на живота...
Емил Арсов, Novsport.com
