Това бе триумф и на агонията, която Реал Мадрид притежава и обикновено се проявява винаги в решителни моменти, като този в събота вечер. Нещо, което идва от дъното на времето, нещо, което внедри в отбора Ди Стефано и което се предава след това през поколенията. Реал не изигра в събота вечер добър мач, но начинът, по който отборът се представи и издържа до края с половината отбор на ръба на изнемогването, го прави достоен за оди. Със съперник срещу себе си Атлетико, който гребеше упорито срещу течението. Преди две години Атлетико удържа Реал до изтичането на 93-ата минута. Този път стигна дори още по-далеч - до петата дузпа.
Преди много години, преди войната, журналист на име Асискло Караг е написал (цитатът не е пълен, но почти), че Атлетико е отбор, който когато играе зле, винаги губи, а когато играе добре, е понякога също губи. А Реал е отбор, който когато играе добре, винаги печели, а когато играе зле, понякога пак печели.
Припомних си го, веднага щом свърши срещата. Има ли нещо, което е непреходно с времето? Грешката на страничния съдия и дузпата на Гризман в напречната греда дават право на Караг.
В случая Единадесетата вече е във витрината на Реал Мадрид, който продължава легендата си. Зидан пристигна точно навреме, за да предложи изключителен модел. Неговата смелост да разчита упорито на не много бляскав футболист като Каземиро, за да държи звездите в състава си здраво стъпили на земята, беше възнаградена с този успех още в първия му сезон като треньор. Той успя да преследва Барса до последния възможен момент, а сега спечелването на Шампионската лига заличи всичко. И пред него и Реал се откриват нови хоризонти.
Единадесетата ще остане в историята като най-изстраданата купа от всички, които е спечелил Реал, като този отбор винаги намира необясними сили, когато никой не го очаква. Бе много голям финал, не заради качеството, а заради емоцията. Peaл беше пределно мотивиран, може би и изморен от всичките похвали, които се чуха в последно време за Атлетико с неговата солидност, интензивност, с трудните съперници, които елиминира. Реал изстрада успеха си, като допусна заслужен гол, но притиснат до стената успя да покаже пред всички гордостта си, която му позволи да изравни нещата и дори да завърши мача като по-добър от съперника си.
Алфреди Реланьо, AS
