Евро 2016 завърши и сега е времето за анализи и коментари. Какво ни предложи първенството от спортно-техническа гледна точка? Истината е, че не видяхме революция, а и в съвременния футбол това на практика е невъзможно.
Това, което видяхме по терените във Франция, грубо казано, може да се определи като своеобразно връщане в миналото. На Евро 2008 имаше по-скоро еволюция заради стила на Испания, взаимстван от този на Барселона. „Тики-така" шестваше 4 години и донесе на „фурните" 2 европейски и една световна титла, но мнозина може подценяват един много важен фактор - човешките ресурси. Тогава Луис Арагонес, а след това и в Висенте дел Боске имаха на разположение футболист като Шави. Неговата роля за развитието на играта остава недооценена, но реално той е играчът, който бе в основата на този стил, а благодарение на синхрона си с Иниеста и Бускетс превърна Испания н световен доминатор.
Но футболът е цикличен спорт и логично след Шави следва спад. Така дойде краят на безкрайното владеене на топката, бързото и разпределяне и въртележките в полето на съперника. Това пролича отлично в осминафинала срещу Италия. Тимът на Антонио Конте записа едва 40 процента притежание на топката, но бе убийствено ефективен и победи с 2:0. Две години по-рано Испания отпадна безславно на Мондиал 2014 в Бразилия след загуби от Холандия (1:5) и Чили (0:2), въпреки че владееше топката близо 70% в тези 2 мача. Очевидно Висенте дел Боске и неговият отбор не успяха да се адаптират към новите реалности за разлика от Барса на Луис Енрике, която играе доста по-вертикално в последните два сезона.
Сега спокойно може да се каже, че новата мантра в европейския футбол е: „не искаме топката, нека съперникът да я притежава". Естествено, тук отново опираме до наличния кадрови потенциал, но очевидно отборите, които си мислеха, че има смисъл от притежанието се провалиха с гръм и трясък. Безспорното доказателство е Англия. Този крайно лимитиран отбор и най-вече неадекватен треньор в лицето на Рой Ходжсън направиха всичко възможно да хвърлят в кошчето за боклук всички традиционни британски футболни качества и обърнаха своята спортно-техническа пирамида. Вместо да търсят силните си страни, те извадиха на показ слабите и бяха закономерно наказани. Англия никога не се е славила с притежание на топката и нейното технично обработване, но Рой Ходжсън реши, че това е нейната сила. Фактите са категорични. Неговият тим запи са притежание на топката в проценти 52, 70, 61 и 68 в четирите си мача срещу определено по-слаби съперници, но взе само до една победа, при това в последната минута срещу Уелс. Така се стигна до осминафинала с Исландия, в който Рой Ходжсън се показа като изключително праволинеен и дори глупав треньор, падайки елементарно в капана на съперника. Исландците просто оставиха англичаните да си разиграват някъде в центъра, знаейки отлично, че няма реална заплаха з а тяхната врата и чакаха своя миг. А той нямаше как да не дойде при липсата на тактическа и техническа стабилност и организация на „трите лъва". По време на Евро 2016 15 мача (30 процента) бяха спечелени от отбори, който притежаваха топката по-малко от 45% в хода на срещите си. Сред тях са и 3 от четирите двубоя в елиминациите на Португалия. „Мореплавателите" записаха по-голямо притежание само в полуфинала с Уелс, което бе очаквано и логично. За сравнение - на Мондиал 2006 само 2 или 3 % от всички срещи бяха спечелени от отбори с по-малко от 45% притежание на топката. На Мондиал 2010 този процент бе 5 или общо 3 двубоя. Промяната се забеляза след това на Мондиал 2014, когато вече 16 отбора спечелиха мачовете си с притежание на топката под 45%, което прави 25% от общия брой срещи. Тази тенденция продължи след това и на клубно и национално ниво. Казано по друг начин, на Мондиал 2010 шансът да се спечели мач с притежание на топката под 45 процента бе 1 към 20, а на Евро 2016 стигна до 1 към 3.
Има и още две доказателства за това, че владеенето на топката е без значение, ако имаш нужните футболисти, правилни тактики и подход. Това са титлите на Атлетико Мадрид и най-вече на Лестър. Диего Симеоне и Клаудио Раниери просто знаят, че с дисциплинирана игра в защита и бързи и директни играчи винаги имаш шанс да накажеш съперника. Не случайно редица анализатори твърдят, че на Евро 2016 футболът се е върнал с 15 години назад, когато на мода бяха „водоноските" в средата на терена. Поради тази причина прагматик като Фернандо Сантош оставяше на пейката техничарите Куарешма и Моутиньо за сметка на черноработници. На финала също видяхме здрав сблъсък в средата на терена. От едната страна бяха Уилям Карвальо, Ренато Санчес и Адриен Силва, а Дидие Дешан хвърли Пол Погба, Муса Сисоко и Блес Матюиди. Лиспваше финес, елегантност и импровизация, която тези два тима би трябвало да покажат от историческа гледна точка, а и която приляга на европейските шампиони. Резултатът бе по-нисък процент владеене на топката от Португалия, но първа европейска титла.
И понеже, както вече стана дума, футболът е игра на цикли, сега ще чакаме края на този негативен подход и връщане на позициите на притежанието на топката като фактор за успех. Това може да стане само при едно единствено условие - да се появят отново играчи като Шави, способни да дадат на практически измерения на тази философия.
Стоян Георгиев, "Меридиан мач"
