Пърбите осем месеца на 2016 бяха шеметни за Венцислав Христов. В тях той успя да премине през няколко стадия - от отписван, през голмайстор и национал, до ненужен дори на резервната скамейка.
В началото на годината нападателят бе без клуб след ужасните си престои в хърватския Риека и албанския Шкендербеу. Наложи се той да си плаща на първия от тези отбори, за да скъса договора си. А след това да потърси щастието си на друго място в опит да възроди кариерата си. В началото на февруари изглеждаше, че късметът му се е усмихнал - подписа с Левски. След това обяви, че сините са му били последният възможен вариант, а и той също е бил такъв за тях... На "Герена" бе приет с недоверие заради неосъществил се преди време трансфер в ЦСКА.
Но нападателят успя да грабне шанса си - използва това, че очакванията към него бяха прекалено ниски. Бившият треньор Стойчо Стоев, с когото бяха работили в детско-юношеската школа на Локомотив София, успя да му влезе под кожата. А Христов започна да вкарва. И само след няколко кръга да убеди ръководството да започне да мисли за задействане на клауза в договора му, която позволяваше да го задържи за сезон 2016/17. В крайна сметка в 14 шампионатни двубоя Христов вкара 8 попадения и стана голмайстор на отбора. Шефовете се забавиха с преподписбането на договора, но все пак той бе удължен. Заговори се обаче, че той е искал по-голямо увеличение на заплатата. Дали заради това, или е имало и нещо друго, но е факт, че усмивката слезе от лицето на нападателя. А и играта му под ръководството на Люпко Петрович започна да е истинско мъчение. Още в контролите той не се представяше добре, а приказките, че клубът търси нов нападател, явно му влияеха негативно. А реваншът с Марибор сякаш го срина - изпусна най-добрите положения и бе обявен за виновник за отпадането. Не вкара и срещу Монтана и всичко за него свърши. Кривите погледи в съблекалнята не помогнаха. Вместо те да го амбицират за повече старание в тренировките и жажда за връщане на титулярното място, Христов сякаш се пусна от хорото и отказа да се бори. Затова и се стигна до ситуацията в петък вечер той да не замине за лагер, въпреки че без него на пейката срещу Верея бяха само 6 човека.
Ясно е, че часовете на Христов в Левски изтичат, при това без да е оставил трайна следа, каквото бе желанието му. Освен ако не намери сили за нова метаморфоза. Тя обаче ще трябва да е мигновена.
В-к "Тема спорт"
