Ако преобладаващите прогнози се сбъднат и тази вечер за Спортист на 2016 година бъде избрана олимпийската вицешампионка от Рио Мирела Демирева, леката атлетика най-после ще се изравни с борбата като най-успешния спорт в България за всички времена. Или поне според критериите на най-престижната ни анкета. Досега лекоатлетите ни са я печелили 15 пъти, в 4 от които Стефка Костадинова. За последно Царицата беше уважена преди година с първата позиция на Габриела Петрова. Борбата има 16 първи места, като с по 3 са Боян Радев и Станка Златева.
Класацията започва официалното си летоброене през 1958 г. Преди това също са правени опити за определяне на най-изявените ни спортисти, но те са непостоянни. Организатори преди това са първо вестник „Спорт" на Иван Селвелиев, а след това „Народен спорт" и Радио София, като анкетите се правят сред читателите и слушателите на тези медии, и затова не се смятат за меродавни.
За първи официален победител историята признава Ваня Войнова, с която баскетболът за пръв и последен път триумфира в анкетата. Европейската шампионка печели с едва 7 точки преднина, втори е борецът Лютви Ахмедов, гласуват едва 20 журналисти. С годините първо доминират борците, а през 70-те години – и щангистите от първите поколения на легендарния Иван Абаджиев. След тях силна ръка хващат лекоатлетите, които печелят 9 от 15-те си победи в Спортист на годината през 70-те и 80-те години – „златният век" на нашия спорт. Последният пробив в историята е на тениса на корта с първото място на Григор Димитров през 2014 г.
Историята на най-престижната ни индивидуална класация познава и бойкоти. Те датират от 2000 г., когато България печели 5 олимпийски титли в Сидни. Един от шампионите – победителят в класацията Тереза Маринова, обаче не е уважена от част от останалите – Таню Киряков (предварително смятан за номер едно), Мария Гроздева и Гълъбин Боевски. Личните причини, които двамата стрелци изтъкват звучат странно, особено с оглед на факта, че собственикът на техния клуб „Нове" е и организатор на анкетата. Впоследствие и на други церемонии част от лауреатите не пожелават да дойдат. През 2012 г. например подгласниците в треньорската анкета – която е част от церемонията - Найден Найденов (волейбол) и Любослав Пенев (футбол), не уважиха призьора Михаил Таков. За да се стигне до 2014 г., когато и самият победител – Григор Димитров, не уважи церемонията.
Въпреки вярването в гилдията, че колкото повече журналисти гласуват, толкова по-лесно е да се получи обективна класация, през годините има и скандални случаи. Част от тях са свързани с попадането в десятката на представители на неолимпийските спортове. Като се започне от първите години, когато сред най-добрите попадат парашутисти (в буквалния смисъл) – Стоян Калъпчиев, Кирил Воденичаров и Мария Велчева. И се стигне до наши дни с 10-ото място на Мария Оряшкова през 2009 г. - представител на самбото, което е развито в бившия Съветски съюз и е извън олимпийското движение, и със странното 7-мо място на културиста Константин Паскалев през 2011 г.
През 2013 г. се стига до открита критика срещу масовостта на гласуващите, която с право се определя като носител на субективизъм заради странния вид на някои от журналистическите десетки. На следващата година, когато печели Григор Димитров, пък за пръв път не е обявен поименно журналистическият вот.
Най-оспорваната битка за първото място е била през 1996 г., когато Стефка печели четвъртия си приз в анкетата с едва 4 точки преднина пред бореца Валентин Йорданов – и двамата олимпийски шампиони на стари години от Атланта. Както и през 1979 г., когато пак 4 точки делят бореца Александър Томов от подгласника му – щангиста Янко Русев.
Най-безапелационната победа е на шахматиста Веселин Топалов, чиято световна титла през 2005 г. му носи 857 точки аванс пред бореца Николай Гергов. А преди 4 години за пръв път на първите 2 места бяха класирани братя – боксьорите Кубрат и Тервел Пулеви. Любопитното е, че тогава европейската титла при професионалистите на Кобрата се оказа по-ценна от олимпийския бронз от Лондон на брат му.
Най-много победители
По спортове
Борба 16 първи места
Лека атлетика – 15
Вдигане на тежести - 9
Състезатели с най-много награди
4 - Стефка Костадинова
3 - Боян Радев, Станка Златева
Владислав Стоянов, "Стандарт"
