Ако наистина всичко върви към своя край, ако това наистина е сезонът, в който Арсен Венгер ще каже край и няма да продължи да води Арсенал, то тогава в момента си на радост феновете, които са си поставили за мисия да изгонят французина от модерния и далновиден клуб, който самият той създаде, ще трябва да видят и резултатите от това, което са свършили. Надявам се, че ще имат достатъчно време да се насладят на успеха си, гонейки най-великия мениджър в историята на артилеристите. Моето предположение е, че те много бързо ще се осъзнаят и ще разберат какви късметлии са били да имат подобен наставник на любимия си клуб.
Гари Невил нарече привърженика на топчиите, който държеше надпис "Венгер вън" миналата седмица на "Стамфорд Бридж", идиот. И да, в този случай аз съм съгласен с бившия защитник на Юнайтед. Страстта на феновете е жизненоважна за играта и да, всеки може да каже това, което иска, но това не значи, че всички ние трябва да сме съгласни с тях. Възхищавам се на привърженици, които действат смело, възхищавам се на феновете на Хъл Сити за скорошния им бойкот, възхищавам се на всички, които протестират, но имат кауза. А това е просто една прищявка. Бригадата "Венгер вън" в крайна сметка ще спечели, но това ще бъде един много тъжен ден за клуба. Наречете ме идиот, ако искате, че мисля по този начин. А аз съм сигурен, че голяма част от феновете ще направят точно това.
Голяма част от привържениците на футболните клубове в Англия имат причина да протестират. Хъл Сити, Лейтън Ориент, Моркамб, Ковънтри, Блекпул, Блекбърн и Нотингам са сред тях. Феновете на Арсенал обаче не. Голяма част от яростта си те насочват към Венгер, а всичко това попада в категорията "внимавай какво си пожелаваш". Много от привържениците смятат, че той е пречката да не бъде спечелена титлата в Англия и причината за лошото представяне в Европа.
Иронията е, че това е Венгер, този човек, който промени възприятието на феновете на топчиите за думата успех. От 1971-а в продължение на 18 години те не спечелиха нищо, дори не бяха в Топ 6. А през 90-те, преди идването на Венгер, Арсенал завърши дори 10-и и 12-и. Арсен направи така, че феновете да забравят всичко това. Трите спечелени титли за 6 години в началото на 21-ви век бяха гарнирани и с четири втори места. Очакванията сред феновете се промениха, а след това милионите на Абрамович разместиха пластовете. После милионите на Мансур ги преместиха отново. Харченето на Манчестър Юнайтед изведнъж надхвърли това на Арсенал и така Арсен Венгер започна да плува срещу течението.
В много отношения е трудно да ги обвинявам за това, но те никога не коригираха очакванията си. Венгер се състезава с отбори, които харчат главоломно много. Тази битка не се води при равни условия, французинът обаче държи артилеристите там, сред най-добрите в страната, година след година.
Стигаме и до преломната точка, в която феновете Виждат всеки мениджър, назначен друг клуб, като една пропусната възможност той да акостира на "Емирейтс". Много привърженици на Арсенал бяха наскърбени и загубиха надеждата си за "спасение на клуба", след като Юрген Клоп се присъедини към Ливърпул. И да, наистина германският специалист очарова с харизмата си и енергията, която влива в отбора си. Но Клоп няма магическа пръчка и сега неговият отбор е зад този на Арсенал. Жозе Моуриньо, друг от нарочените спасители на "Емирейтс", е начело на Юнайтед, а тимът е шести в таблицата, 2 точки зад топчиите.
Венгер има недостатъци разбира се, че е така. Той е станал много нерешителен, на моменти е като "парализиран", щом дойде време за трансферни сделки. Арсен е упорито лоялен към своите играчи и отказва да приеме някой за слабо звено в отбора, а в същото време целият свят вече го е идентифицирал като точно такова. В тима му липсват халфова линия и психическа издръжливост, както е било през годините. Но погледнете и позитивите. Артилеристите имат Месут Йозил и Алексис Санчес - двама от най-добрите във Висшата лига. Тимът има красотата и интелигентността на Санти Касорла, Ектор Бейерин, който бе желан от цяла Европа, Аарън Рамзи - един от най-добрите играчи на Евро 2016, и най-важното - отборът продължава да играе красиво и приятно и да гали окото!
Това обаче изглежда няма значение за феновете на Арсенал вече. Ако топчиите загубят през седмицата от Байерн, то отново ще видим познатите лозунги, викове и призиви. Разочарованието на моменти е разбираемо, но цялата негативна енергия, насочена към Венгер от собствените привърженици, е отвратителна. И най-накрая изглежда сякаш те са го победили, феновете искат промяна и ще получат промяна. И тогава, в един ден не много далече в бъдещето, хората ще питат привържениците на Арсенал защо са причинили това на най-великия мениджър в историята на клуба. Хората ще попитат защо той не е бил боготворен, защо не е бил уважаван. А феновете ще трябва да намерят отговор, което няма да бъде никак лесно!
Оливър Холт, „Дейли Мейл”
