Днес Боян Радев остави на Националния исторически музей поредното си голямо отличие. Огърлицата, която двукратният олимпийски шампион получи от Международната федерация по борба вече е във витрините на НИМ. Радев призна, че това е едно от най-ценните му отличия, но той би желал българите да могат да го видят и да запомнят това, че един български борец винаги е работил в името на родината си.
- Доста емоции виждаме във вашите очи, как се чувствате?
- Ами внучките, те ме разчувстваха. Много съм сантиментален към тях, много ги обичам и като ги видя винаги плача, когато тичат към мен и ме прегръщат и ме прегръщат и викат „Деди, деди!” и аз не, че съм много стар, но нервната ми система е поизносена и гледам по различен начин на някои истински неща, които ми се случват в живота.
- Имат ли малките интерес към спорта?
- Не, засега не, само ги глезим и ги целуваме и им се радваме. За в бъдеще не мога да кажа, много рядко в една фамилия има наследници с големи постижения в спорта, обикновено един обира всичко. Много рядко, да кажем, бащата е бил голям спортист и някой от семейството да повтори тези успехи, това е много трудно. Но аз много бих искал някой от семейството да запази онова, което съм събрал в своята колекция и извън спорта. Много бих искал колекцията ми да не се пръсне, а да остане в един голям музей, да носи моето име и българският народ да се гордее, че имало един борец, който е съхранил едни от най-хубавите и най-интересните шедьоври на изкуството.
- Как решихте да се разделите с един толкова ценен трофей и с такова отличие?
- Тъй като аз работя в името на големите неща за България и затова съм готов да се пренебрегна в името на България, да останат тези неща, хората да ги гледат и да се гордеят с това какво изкуство, какво нещо има България, тъй като България има едни от най-големите шедьоври на Балканите – и в античното изкуство, и в живописта, и в графиката, и във всяко едно отношение. Българските художници са много големи и още няколко години балканското изкуство ще стане както едно време френските експресионисти.
- Какво е за вас тази награда и на кое място я поставяте?
- Това е едно голямо признание , с което много се гордея. Горд съм, че го притежавам и то го притежаваме само трима души. Желая на всички спортисти да почувстват един такъв орден на гърдите си и да се чувстват горди, че са българи. Поставям го на първо място като награда. Все пак и олимпийските златни медали са моя голяма гордост, също съм и световен шампион, но все пак този орден има друго стойност и друг сантимент за мен. Докато на тепиха съм бил гладиатор, сега съм вече в друга фаза – признанието за онова, което съм направил и като спортист, и в живота си. Нямам такива силни думи да кажа как се чувствам заради това, което притежавам. Горд съм със себе си и нямам думи да говоря. Както казват – питат ме – колко струва едно голямо произведение на изкуството. Аз казвам – нищо не струва, тогава ми казват – дай ми го, а аз отговарям – нямаш толкова пари да го купиш.
