Треньорските смени в Славия през последните 17 години са общо 21. Раздялата с Иван Колев на 30 ноември отново затвърди традицията през новия век треньорите да бъдат заменяни на период от около 12 месеца.
След 1999 година до момента, когато е най-слабият и посредствен период във вековната история на клуба, "белите" използваха общо 16 треньори, като някои от специалистите бяха назначавани по два пъти. Такива са случаите с Жарко Оларевич, Ратко Достанич, Альоша Андонов, Атанас Джамбазки и Велислав Вуцов.
Стоян Коцев, Мирослав Миронов, Кирил Качаманов, Миодраг Йешич, Петър Хубчев, Стевица Кузмановски, Емил Велев, Мартин Кушев, Асен Букарев, Милен Радуканов и Иван Колев бяха част от Славия в различни периоди от времето след 1999 година. Въпреки множеството треньорски промени (понякога две или три в рамките на един състезателен сезон), добрите резултати и стратегията за развитие дори в краткосрочен план изцяло липсват. Търсенето на вината за незадоволителното представяне на отбора само в треньорите и футболистите изцяло удари на камък.
От 1999 до 2015 година през Славия преминаха стотици играчи от най-различни националности, но постоянството и добрите резултати винаги отсъстваха. Във въпросния период "белите" влошиха баланса си срещу някои от отборите в "А" група, като това е най-видно в десетилетните съперничества с Левски и ЦСКА.
Славия няма класиране в челната тройка и участие в европейските клубни турнири през новия век, като това е най-лошият период в клубната история. За 75 години, преди сезон 1999-2000, столичани общо 37 пъти са достигали до отличията в шампионата и в турнира за купата на България. В последните 17 години "белите" имат един загубен финал за купата на страната, като статистически това е най-слабият и посредствен период в стогодишната история на Славия. Липсата на всякаква ръководна стратегия за развитие продължава да увеличава невижданите до 21-ви век негативни рекорди на стадиона в полите на Витоша.
