Евертон Бала беше един от големите герои за Левски по пътя към титлата. Бразилецът завърши сезона като голмайстор на „сините“, а със 17 попадения раздели първото място при реализаторите в Първа лига с Мамаду Диало от ЦСКА 1948. След шампионската кампания офанзивният футболист говори откровено за емоциите, Хулио Веласкес, вярата и мечтата да остави следа на „Герена“. Ето какво сподели той в интервю за „Мач Телеграф“.

– Колко индивидуални призове имаш през своята кариера?
– По спомени нямам нито един. Доста се промених в последните години. Никога преди не съм имал мисленето и поведението на типичен нападател. Докато не се озовах тук в Левски. Надявам се, че ще продължавам и занапред така във възходяща линия.

– Пожелаваме ти го! Левски е шампион и вече имаш и отборна награда. Как се чувстваш?
– Най-важното е точно това. Откакто съм в Левски, мечтая да оставя следа в този клуб. Исках да стана шампион с Левски и това се случи. Индивидуалните награди са нещо много важно и ме правят изключително щастлив. Включително и тази, която ми връчвате вие. Но основното за мен е отборът и така ще бъде и занапред. Изключително съм щастлив, че постигнахме голямата си цел да станем шампиони. Много емоционален момент. След толкова дълго чакане Левски е отново шампион и аз съм част от този отбор.

– Кое беше черешката на тортата? Когато вдигнахте трофея или пък след победата над ЦСКА 1948 с 1:0, когато вече и на хартия стана ясно, че Левски е първи?
– Днес преди тренировката си говорихме, че може би най-силна беше емоцията след победата над ЦСКА 1948. Тогава станахме шампиони. Лошото за мен беше, че десет минути след края на мача ме извикаха на допинг контрол. И като че ли не успях да се зарадвам и да отпразнувам подобаващо. Следователно най-емоционален и красив момент за мен остана този, когато вдигнахме трофея след мача с Лудогорец. Вдигнахме го, а публиката нахлу на терена. Тази енергия и отношението беше наистина невероятно. Изключително съм благодарен и се почувствах специален. Когато слязох от сцената и се слях с феновете, беше невероятно. Всеки искаше да се снима с нас. Всичко беше невероятно. Това е огромна чест и гордост за мен.

– В кой момент от сезона ти и съотборниците ти разбрахте, че шансът да бъдете шампиони е напълно реален?
– Истината е, че още от началото на шампионата започнахме с тази нагласа и с това мислене. Искахме да станем шампиони и демонстрирахме това желание. С натрупването на мачовете се подобрявахме както като отбор, така и индивидуално. Вдигнахме нивото. След това се подсили съставът с някои нови попълнения. Започваше да си личи, че определено имаме потенциал да бъдем шампиони. Мисленето беше шампионско от ден първи в първенството. Беше труден шампионат, както винаги. Знаете колко време беше нужно, за да се прекъсне хегемонията на Лудогорец. Изключително съм благодарен, че имах възможността да спечеля това отличие с Левски. Вярвахме, че можем да го постигнем и го направихме.

– С вяра се става шампион! 
– Точно така! Съгласен съм! Ако трябва да говоря за себе си, бих казал, че животът ми се уповава на вярата. Никога не съм се отказвал. Дори, когато е най-трудно. Още от най-ранна детска възраст ме питаха какъв искам да стана. Винаги съм отговарял, че искам да съм футболист. Казваха ми „добре, но ако не се случи това. Какъв ще станеш?“ Аз винаги им отговарях, че нямам друга опция и ще бъда футболист. Винаги трябва да вярваш.

– Ти си голмайстор на Левски за този сезон. Има ли гол, който е по-специален?
– Доста от головете ми ги имам за специални. В много от моментите съм се чувствал така. Може би този срещу ЦСКА в дербито, когато победихме с 3:1. Не беше най-красив онзи гол, но определено беше изключително важен.

 – Играеш на няколко позиции. Къде се чувстваш най-комфортно?
– Може би най-комфортно се чувствам на лявото крило. Знам в детайли какво се изисква на тази позиция. Към днешна дата се чувствам добре на всички позиции в атака.

 – Как се работи с Хулио Веласкес? Как те промени теб като играч?
– На първо място той промени мисленето на всички нас. Много е взискателен. Както в тренировките, така и по време на мачовете. Успя да ни изкара извън зоната ни на комфорт. В нито един момент не ни е оставил да се отпуснем. Ние винаги се опитваме да изглеждаме най-добре във всеки един мач. Ако не се раздаваш на терена, няма как да е доволен от теб. Това, че е взискателен е всъщност здравословно и много важно. Със сигурност това е нещо, което направи разликата през този сезон. Извън терена той е наистина невероятен човек. Винаги е идвал при мен да ме попита как съм аз, семейството ми и децата. Искам да отбележа, че неговата роля е наистина огромна. Не само на терена, а и извън него.

 – Как се чувстваш ти в България? Как се чувства семейството ти тук?
– Аз съм доволен от всичко, което ми се случва в България. Много ми харесва тук. Съпругата ми също много харесва България. Всички сме много щастливи тук.

 – Би ли отличил някого от твоите съотборници или някой играч от друг отбор, който ти прави сериозно впечатление?
– Със сигурност Майкон. Той е много добър футболист и невероятен човек. Извън терена сме постоянно заедно. Често излизаме и двете семейства заедно. Много талантлив футболист и невероятен човек.

 – Ще обещаеш ли на феновете на Левски, че отборът ще влезе в Шампионска лига?
– Не обичам да давам обещания. Това, което мога да обещая е, че ще направим абсолютно всичко възможно. Ще дадем живота си на терена и ще видим какво ни е отредил Господ. Наистина много искам това да се случи и се надявам да стане реалност!