Логично с тези свои действия аржентинецът става все по-голям любимец за феновете на „червените“, защото той показва, че на него може да разчита. Специалистите са казали, че нападател не ставаш, а че нападател се раждаш. И Комшара е именно такъв – може да го няма почти никакъв в мача, може да направи и някои пропуски, но в един момент просто изскача от някъде и мушка топката в мрежата. Това е разликата между него и Йоанис Питас, с когото реално спорят за едно място, макар и както се видя – могат да играят заедно. Кипърецът трябва да е много деен в самия мач, за да му върже, докато Годой може да отсъства 84 минути и изведнъж да вкара в 85-ата.
Няма как да не сравним Годой, а и Питас, с останалите силни чуждестранни нападатели на ЦСКА в последните 10 години в един много важен компонент – на колко минути той бележи гол. Номер 1, без никакво съмнение и изненада, е Годуин Коялипу. Настоящият таран на френския елитен Анже счупи всякакви рекорди в ЦСКА, отбелязвайки 15 гола само за 1333 минути. Това означава, че бележи на всеки 88 минути, дори по-малко от рамките на един мач. Заради това не е изненада, че Коялипу беше продаден много бързо в силен отбор като Ланс, а след това за отрицателно време премина през Леванте и сега е в Анже.
По-напред от Годой е любимецът на Сектор „Г“ Фернандо Каранга. Той има два престоя в ЦСКА, като е отбелязал общо 36 гола. Сторил го е общо за 4391 минути. Това означава, че бележи веднъж на всеки 121 минути. Кошмара го прави на 135 минути, което също е едно изключително добро постижение.
