Една от най-авторитетните спортни медии в Испания – „Марка“, обърна специално внимание на Левски, шампионската еуфория на „Герена“ и ролята на Хулио Веласкес за историческия триумф. Ето какво написа изданието в материал, озаглавен „Свидетели на триумфалната вечер на испанския треньор, започнал кариерата си на 15: „Това е невероятно, 29 години блъскам камъни“:
Стадион „Георги Аспарухов“ се тресеше много преди последния съдийски сигнал. Трибуните подскачаха в един ритъм, сините шалове се въртяха над главите на феновете, а шумът се изливаше от секторите като непрестанна вълна, трупана твърде дълго. Седемнадесет години. Точно толкова Левски София не беше докосвал шампионската титла на България. А тази вечер в София всичко звучеше като освобождение.
MARCA беше там. Резултатът (0:1) беше най-маловажното. Сред синята мъгла, безкрайните песни и празненството, чакало своя ред прекалено много сезони. Спечелването на тази титла означаваше край на една династия, изглеждала вечна. Отборът на Хулио Веласкес разби монопола на Лудогорец – шампион в 14 поредни сезона. Огромна хегемония. Почти недосегаема.
„Да прекъснеш хегемонията на Лудогорец, който печелеше 14 поредни титли… това е важно за феновете на Левски и за страната като цяло“, каза Веласкес пред MARCA, докато теренът още беше покрит с конфети и емоции.
В центъра на всичко беше испанският треньор, прегърнал сина си, докато целият стадион скандираше името му. Говореше бързо, почти без глас, а около него песните не спираха, а футболистите празнуваха заедно с отдадените фенове. По време на мача запалянковците скандирали името му почти на всеки 20 минути.
„Да изживея всичко това тук, със съпругата и сина си… безкрайно щастлив съм.“
Картината беше силна. Специалистът от Саламанка, преминал през трудни периоди по пейките в Испания, Португалия, Италия и Нидерландия, сега се беше превърнал в неочакван герой на българския футбол. И то без финансовата мощ на големите си конкуренти. Левски работи с много по-малък бюджет от този на Лудогорец и ЦСКА, но успя да изгради ясна идентичност и съблекалня, която е приела посланието му още от първия ден.
„Играчите показаха изключителна отдаденост още от първия ден“, повтаряше Веласкес отново и отново. В думите му имаше гордост, но и облекчение. Защото зад тази титла стои пълно възраждане.
„Този клуб има огромна история. Дълго време не печелеше, но е печелил много.“
Когато пристига в клуба през януари 2025 година, Левски е далеч от битката за титлата. През миналия сезон завършва втори и се завръща в Европа. А през настоящия прави решителната крачка напред. И то с ясно изразена философия – висока преса, доминиращ футбол и постоянна смелост. Резултатът е впечатляващ – шампион четири кръга преди края, най-резултатният отбор и тимът с най-добра защита в първенството.
Но най-впечатляващи в онази вечер били трибуните. През целия мач стадионът пеел без прекъсване. Огромни хореографии, факли, деца на раменете на родителите си и усещане за принадлежност, което трудно може да бъде обяснено, ако не си го преживял на живо.
„Имаме невероятна публика“, обобщава Веласкес. И дори това сякаш не е достатъчно силно.
„За мен беше важно да бъда по-близо до битката за победи, отколкото до опитите да избегна загубите.“
В един момент от разговора, с медала около врата си, испанецът поглежда към съпругата и сина си и изрича една от най-силните фрази на вечерта:
„В главата ти минават всички онези години, в които си блъскал камъни.“
Защото е започнал да тренира деца на 15 години във Валядолид. А почти три десетилетия по-късно вдига историческа титла в България.
Футболът има такива неочаквани завои. Понякога големият успех идва далеч от най-силните прожектори. Далеч от Испания.
Има вечери, които остават завинаги. Вечери, които определят една кариера. А тази в София без съмнение е една от тях.
